Последно изкушение

— О, да. Мисля, че на всички ни е ясно, че този човек ще продължи да убива. Особено като се има предвид, че нямаме никаква възможност да го спрем — отвърна песимистично Том. — Това пържени понички ли са? — той посочи хартиения плик.

— Да, вземи си — тя побутна плика към него. — Спаси ме от пороците ми.

Том бръкна в хартиения плик и извади един сладкиш. Захарта се посипа по светлосинята му риза и той я изтръска нетърпеливо с ръка.

— Имах предвид нещо друго — каза Марейке. — Ами ако това не му е първото убийство?

Том спря да дъвче, после преглътна с усилие.

— Искаш да кажеш, че го е правил и преди?

Марейке сви рамене.

— Не ми приличаше на любителска работа. Ако трябваше да направя заключение, бих казала, че не му е за първи път, че е вършил същото или нещо подобно, дори неведнъж преди това.

Бруке поклати неуверено глава.

— Щяхме да сме чували за такъв случай. Скалпирането на гениталната област не е нещо, което виждаш всеки ден.

— Може да не сме чували, ако убийството е извършено в друга страна. Във Франция например, или в Германия.

Том се почеса по главата.

— Звучи логично. Но не виждам какво можем да направим по въпроса.

— Има какво да се направи. Ще се обърнем към Европол.

Том изсумтя презрително.

— Кой, тези чиновници ли?

— Може да са чиновници, но именно те разпращат международните бюлетини.

— Само излишна хартия. Кой ли ги чете?

Марейке бръкна в плика и извади една хартиена салфетка, после извади поничката, като внимаваше да не посипе захар по дрехите си.

— Аз ги чета — отвърна тя. — И съм убедена, че не съм единствен случай.

— Ти да не искаш да прехвърлим случая на чантаджиите в Хага? — попита Том учудено.

— Не, нямам предвид това. Предлагам да пратим в Европол молба, в която да цитираме подробности около случая, за да ги разпратят циркулярно в страните членки на организацията, със запитване дали някому не е попадало нещо подобно. Така поне ще можем да разберем правил ли го е преди или не. Ако наистина има друг такъв случай, ще можем да сравним данни с хората, които са работили по него, и може би разследването ще потръгне.

Том я изгледа замислено.

— Знаеш ли, тази идея не е никак лоша.

— Мога ли да разчитам на подкрепата ти, като представям идеята на Мартенс?

Том се засмя.

— Голям политик си, Марейке.

— Приемам това като съгласие — тя стана и взе останките от закуската си. Тъкмо си беше седнала на бюрото, когато главен инспектор Мартенс връхлетя в стаята. Тлъстите му пръсти стискаха кутия с кока-кола. Той отпи голяма глътка, докато прекосяваше стаята, и хвърли кутията в първото попаднало му кошче. Разделянето на отпадъците за рециклиране беше работа за безделници, не за заети хора като него — това беше подтекстът на жеста му.