Блондинка от Маями
- Автор: Ливайн Пол
- Серия: Джейк Ласитър #7
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Блондинка от Маями». Краткое содержание книги:
— Това е художничката — обади се развълнувано някой до мен.
— Нарекох творбата си „Бананов шейк“ — съобщи гордо тя и тълпата изръкопляска възторжено.
Вече ме мъчеше главоболие и исках да се прибирам. Надявах се Криси да е приключила с ангажиментите и да е гушнала чека. Името й щеше да цъфне във вестникарската колонка „Кралица на нощта“ и да зарадва опашатия плешивец.
Напуснах залата за избраници и открих тоалетна с три автомата за презервативи. Тъкмо се плисках със студена вода на мивката, когато чух познат дрезгав глас:
— Ласитър, правиш голяма грешка.
Надигнах глава и зърнах в огледалото Гай Бърнхард. Все още приличаше на прасе.
— Не биваше да обвиняваш така Лари Шийн. Бива си го за пресата, но е само театър. Заседателите няма да клъвнат.
— Още не съм свършил с него. Преди да приключа, ще пропее твоето име.
— По дяволите, Ласитър. Сега вече наистина сбърка.
Тогава видях двамата юначаги зад него. Спомних си ги от разходката из манговите горички. Ниски, набити латиноамериканци, сляпо предани на господаря си. Бърнхард се дръпна назад, а те прекрачиха напред. Завъртях се, подгънах леко колене и отпуснах ръце. Адреналинът прогони дрямката. Посрещнах първия с ляв прав, от който главата му отхвръкна назад. Завъртях се тъкмо навреме, за да видя как вторият размахва лъскав нож под носа ми. Отстъпих, докато опрях задник в мивката.
Ножът се приближаваше. Беше сгъваем, с дръжка от черен емайл. Острието се надигна под брадичката ми и леко прободе кожата. Усетих как се отрони капка кръв. Отметнах глава до болка в шията. Нямаше накъде да мърдам. Можех само да слушам Гай Бърнхард.
— Ръсти каза, че си твърдоглав…
— Много му разбира тиквата.
— Каза, че не мога нито да те убедя, нито да те подкупя. Очевидно е прав. Но дори и тъпото муле може да се научи на нещо. А днешният урок е, че ако някой наперен адвокат насочи пръст срещу мен, има опасност да си остане без него. Мислиш се за много печен, но знаеш ли какво? Кръвта ти е като на всички други.
Той кимна и пазачът плъзна ножа под брадата ми. Очерта се кървава линия, после протекоха капки. Онзи отстъпи крачка назад и избърса ножа в сакото ми. Приятелят му се приближи и докато притисках раната, той ми заби един десен в корема. Свлякох се долу задъхан и окървавен.
Когато Еиб Соколов ми пожела добро утро, имах две лепенки под брадата.
— Какво те е сполетяло?
— Малка злополука при бръсненето.
— Нерви, а? — рече той и тръгна към масата на обвинението.
Бях разказал на Криси какво е станало и обявих обсадно положение до края на делото. Сега стояхме в съдебната зала на негова чест Майрън Стангър и аз се мъчех да мисля единствено за свидетелката.
Секретарката обяви нейното име и доктор Милагрос Сантяго пристъпи към свидетелското място, кимна на заседателите и седна. Беше с тъмносин костюм, а очилата стърчаха над челото й. Спадаше към онези жени, които умеят да носят с достойнство десетина излишни кила и пет пари не дават за чуждото мнение. Мили съобщи необходимото за биографията и квалификацията си, после преминахме към деловата част.
— Старият възглед за автобиографичната памет идва още от Фройд — започна доктор Сантято. — Той описва потискането на спомени като защитен механизъм, целящ да намали психическата болка от тревоги, вина или срам. Дълго време смятахме, че всяко събитие от човешкия живот се съхранява някъде в мозъка и само чака да бъде извлечено чрез лекарства, хипноза или медитация. Но сега знаем, че не е толкова просто. Спомените ни се преобразуват непрекъснат и когато потрябват, вадим ги от мътни води. Това са истински спомени с неверни подробности или неверни спомени с истински подробности.
Тя обясни на заседателите, че историческата истина за реални събития се различава от разказвателната истина, тоест нашите спомени.
— Ние не съхраняваме спомените като байтове информации върху компютърен диск, готови да изникнат съвършено точно при всяко натискане на бутона каза тя, гледайки право към ложата. — Спомените са податливи и с времето проявяват склонност да се променят или изместват. Когато ги потърсим, те се оказват смес от факт и измислица.
Накарах доктор Сантяго да опише своята дейност и работата на други изследователи. Тя цитира трудовете на доктор Елизабет Лофтъс и нейната аналогия за паметта като огромна черна дъска с безкраен запас от тебешири и гъби. Паметта е динамична, вечно променлива, податлива на внушение, тъй че никой не знае докъде свършва истината и откъде започна въображението. Тя разказа за личните митове, които всички ние си създаваме за миналото, за мечтите и сънищата, които приемаме като реалност. Разказа за псевдоспомените от предишни прераждания и за въображаеми преживелици с извънземни посетители и сатанински сили.