Блондинка от Маями
- Автор: Ливайн Пол
- Серия: Джейк Ласитър #7
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Блондинка от Маями». Краткое содержание книги:
Аз се обърнах към съдията.
— Ваша чест, призоваваме Кристина Бърнхард да бъде под хипноза от доктор Сантяго.
— Какво? — Ейб Соколов скочи на крака и се приведе към съдийската маса като бушприт на платноходка. — Прокуратурата възразява. Не можете да съберете две свидетелки тук и да им устройвате забава.
— Случайно да имате нещо против жените? — попитах високо, за да ме чуят заседателките.
— Няма такъв прецедент — оплака се Соколов.
— Това е съдебен експеримент и като такъв не се различава от всички останали — контрирах аз.
Адамовата ябълка на Соколов изхвръкна над яката на ризата.
— Това е евтин театър!
— Дайте да си поговорим — махна ни съдията. Когато се приближихме, той ме погледна. — Какви номера въртиш, Джейк?
— Никакви — прошепнах аз. — Не знам какво ще каже клиентката ми. Никой не знае.
— Тогава си некадърник — заяви Соколов. — Първо проваляш собствения си свидетел. А сега и това! Съдът би трябвало да вземе клиентката ти под защита.
— Високо ценя грижата на прокуратурата за благоденствието на моята клиентка — казах аз, — но обсъдих подробно въпроса с нея и тя е готова да рискува. Иска да знае истината и желае съдебните заседатели също да я узнаят.
— Как се разпитва обвиняем под хипноза? — проплака Соколов.
— Не се разпитва — казах аз. — Докато е под хипноза, нито аз ще припаря до нея, нито ти. Когато се събуди, ще помни всичко. Тогава ако щеш, я разпитвай. Обикновено така и правиш.
— Стига, момчета — каза съдията, като стрелна поглед към ложата. — Водим процес за убийство и нямам намерение да ограничавам излишно защитата. Но, Джейк, ако ми натресеш разни истории за прераждания или някакви там магии и вещици, ще те клъцна по-бързо, отколкото онази колумбийка остави мъжа си без атрибути.
— Ваша чест, не знам какво ще се случи, тъй че не мога да обещая.
— Ама наистина ли не си репетирал? — прошепна негова чест Майрън Стангър.
— Не съм. Доктор Сантяго каза, че не бивало.
Съдията тихо подсвирна.
— Мили боже, ако не получавах заплата за тая работа, щях да си купя билет.
— Точно това имах предвид, ваша чест — накисна ме Соколов. — Джейк превръща съдебната зала в цирк.
— Е, ако слоновете вземат да се издрискат на пода, ще го посипем със стърготини — каза съдията.
Кимнах почтително пред този бисер на правната мъдрост и се върнах пред заседателската ложа. Погледнах клиентката си, леко се поклоних и казах:
— Криси Бърнхард, елате насам, ако обичате.
А когато Криси е лоша…
Светлините помръкнаха. От касетофона на Мили долиташе тиха музика. Напомняше ми за звънка песен на вятъра, флейта и прибой по скалист бряг. Криси се беше облегнала в кресло пред заседателската ложа. Мили й говореше да се отпусне, да освободи съзнанието си и да приближи бавно към ярка светлина. Тялото й натежава, продължаваше Мили; то потъва все по-дълбоко и по-дълбоко в стола. После накара Криси да брои назад от петдесет до едно.
Не знам за Криси, но на мен ми се доспа. Освен това гледах как кремавата й пола от Емануел Унгаро се повдига на бедрата и се надявах това да не разсее мъжете, нито пък да раздразни жените в ложата.
Не след дълго Криси се озова в онази незнайна територия между съня и бодърстването.
— Как се казваш? — попита Мили Сантяго.
— Кристина Бърнхард — отговори тя със затворени очи, — но на картона ми пише само Криси.
— Какъв картон, Криси?
— Личният ми картон. Аз съм фотомодел.
— Добър фотомодел ли си, Криси?
— Когато Криси е добра, значи е от най-добрите — Тя се изкиска тихичко. — А когато Криси е лоша…
— Какво правиш, Криси?
— Взимам куп пари, за да се цупя, да кълча бедра или да играя волейбол на плажа.
— Харесваш ли работата си?
— Не е зле — отегчено отвърна Криси.
— Щастлива ли си?
Мълчание.
— Криси…
— Понякога.
— Кога?
— Когато сънувам, че съм омъжена и имам деца.
Това ми хареса. Не звучеше като богато разхайтено момиче. Криси Бърнхард си мечтаеше за къщичка с бяла дъсчена ограда като всички останали. Ейб Соколов се зъбеше зад масата на обвинението. А може би просто такава му беше усмивката.
— Какво искаш от живота?
— Да ям шоколадов сладолед и да надебелея.