Кланът на вълчицата
- Автор: Каранса Майте
- Серия: Войната на вещиците #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Унискорп
- ISBN: 978-954-330-332-8
- Переводчик: Боряна Цонева
- Жанр: Детское фэнтези
Электронная книга - «Кланът на вълчицата». Краткое содержание книги:
Колата на Одиш отби от главното шосе и пое по черен път с червеникава лепкава пръст. Минаваше през гората и бавно криволичеше нагоре по южния склон на Етна, величествения вулкан на острова. Анаид караше със страх, беше наясно, че всяка нерешителност или неволно залитане може да развали магията и илюзията да се разпадне. Наложи си увереност и като се постара да си повярва, че кара истинската кола на Селене, продължи отдалеч неотклонно да следва бялата точка пред себе си.
Накрая колата спря и фаровете изгаснаха. Анаид се отказа от магията и продължи пеша. Въображаемата й кола се изпари, почувства се беззащитна, но поне гората вече не й се струваше толкова заплашителна и изпълнена само с неразбираеми шумове. Сега ясно различаваше гласовете на всички, които ловуваха по тъмно, на лешоядите и хищниците, действащи под закрилата на мрака.
Закрачи уверено под окуражителните звуци на бухала и песента на кукумявката и дори отговори на рева на младия сръндак, който триеше рогата си в кората на дърветата, готвейки се за есенния брачен период.
Тръгна към бледата светлинка, идваща от пастирска колиба. Напредваше бавно и предпазливо. Не си бе съставила план, единствената й цел бе да предотврати смъртта на Клодия. Вървеше напред, убедена, че действа както трябва, и установи телепатична връзка с Криселда. Призова я, съзнавайки, че с виковете си след Клодия сигурно вече е алармирала леля си, и предполагаше, че в този момент Валерия е забравила за проклетата си гордост и сигурно крои планове как да спаси дъщеря си. Веднага получи отговор, с който Криселда я предупреждаваше за опасностите и я съветваше много да внимава.
Анаид имаше намерение да ги изчака, но онова, което видя през пролуката на вратата, беше наистина отчайващо. Клодия беше бледа като платно и стенеше в просъница с все по-угаснал глас. Тялото й агонизираше, разтрисано от предсмъртни хрипове, а Одиш, без изобщо да се крие, я галеше по голата гръд и доволно си облизваше устните, от които се стичаха мънички розови капки, като перли. Беше кръв. Анаид може би щеше да понесе гледката, ако не беше съмнителното и очевидно кръвожадно поведение на Одиш, която с белите си елегантни ръце с дълги пръсти повдигна клепача, разтвори едното око на Клодия, вече зареяно в небитието, и опипа очната му ябълка с явното намерение да я изтръгне.
Трябваше да й попречи да го направи.
Интериорът на каменната колибка беше доста скромен. Обзаведена бе с маса с четири стола, голям сандък и легло, разположено до огнището. На пода бе захвърлен пуловерът. Анаид бързо огледа обстановката и реши да действа незабавно, разчитайки на изненадата.
Едно, две, три.
Връхлетя в малката колиба, като отвори широко вратата и мигом направи заклинание, с което угаси светлината на газеничето, висящо от една греда, и потопи всичко в непрогледна тъмнина.
Не искаше да гледа Одишката в очите. Знаеше, че ако я погледне, е загубена, затова потърси закрилата на мрака и започна зорко да следи всяко движение на противничката си, като зае стратегическа позиция и застана зад гърба на Одиш, така че бледият светлик на луната, в последната й четвъртина, да осветява силуета на врага, а да скрива нейното тяло, защитено от плътната сянка. За няколко секунди я обърка, почувства го. Одишката се сепна и хвърли Клодия на пода, след което насочи свиреп поглед към ъгъла на колибата, там, където Анаид се спотайваше. Анаид нямаше намерение да я напада, най-важното сега бе да печели време, за да спаси живота на Клодия.
— Криеш се, а? Да не би да се страхуваш от мен?
Анаид си забрани да я слуша. Гласът й бе кадифен и мек като ласка, едновременно примамлив и измамен. И наистина. Беше само подлъгващ ход, трик, за да разсее вниманието й, но Анаид не се хвана в капана. Уроците на Аурелия и тренировките с нея бяха свършили добра работа и я бяха подготвили за всякакви опасности. Щом усети, че е взета на прицел, Анаид се разгърна и се раздели на три. Одиш насочи към нея пръчицата си като шпага и я предизвика с язвителна реплика: