Звярът
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черният кинджал #14
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-220-5
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Звярът». Краткое содержание книги:
„Красотата на тази история направо ме зашемети… „Звярът“ ме накара да се почувствам сякаш съм се прибрала у дома. Всичко е както трябва да бъде и още по-хубаво, отколкото си го спомням. Притежава всичко, което искам от един любовен роман — душа и възпламеняваща страст. Книгата е великолепна и е една от най-затрогващите истории, които съм чела от дълго време насам. Наистина добре свършена работа.“ Гилти Плежърс Бук Ривюс
Приближи се и блъсна вратата с рамо. Металният панел поддаде, а ключалката се строши и разкри тъмното помещение от другата страна.
Въздухът, който го посрещна, беше студен, влажен и пропит с мирис на разложение и плесен. Ала потискащият мрак, който го заобикаляше, беше добра новина.
Нямаха храна. Имаха единствено оръжията и мунициите на гърба си. А това бе доста несигурно убежище.
Беше досущ като в доброто старо време.
Ако не се броеше една доста голяма и набиваща се на очи липса.
Докато останалите копелета влизаха един по един и си намираха места, върху преобърнати щайги и плотове, осеяни с пластмасови кутии, наоколо се разбягаха плъхове, писукайки проклятията си.
— След падането на нощта ще се върнем във фермерската къща, ще си съберем нещата и ще решим накъде да поемем.
Зайфър си избра място до вратата, вмъквайки се в една ниша между полиците, и се облегна на стената с оръжие в ръка, готов за стрелба.
В дългата си история като войник бе преживял много дни като този, в които тялото му трябваше да спи нащрек, с едно отворено око и ухо. А преди това, като ученик на Блъдлетър, се боеше за живота си, когато слънцето изгрееше и учениците трябваше да се оттеглят в пещерата на военния лагер до падането на нощта.
Това тук бе като ваканция в сравнение с нещата, които той и останалите бяха изтърпели. Затвори клепачи и се зачуди дали Кор бе мъртъв. И къде ли бе отишла измъчената му душа.
Но някои въпроси не бе писано да получат отговор… и за него бе странно да открие, че водачът им му липсва… макар да му беше трудно да си го признае. Понякога Кор бе не по-малко страшен от самия Блъдлетър; и все пак, отсъствието му бе като липсата на крайник или жизненоважен орган.
А за навиците умираха по-трудно от смъртните.
И тази апатия, свързана с векове на жестокост, едва ли говореше добре за душата му.
36.
— Да, разбира се. Ще пусна съобщение на купувачите, преди сключването на сделката следващата седмица. Да, последното преглеждане на договора е насрочено за осем сутринта в четвъртък. Уговорката остава ли? Много добре. За мен е удоволствие. Довиждане.
Джо затвори, написа бележка в досието на клиента и провери личния си телефон.
Невъзможно бе да е прочела съобщението правилно.
Добре ме изигра, но не за дълго. Би трябвало да изпробваш това върху някой, когото не го бива в разследването.
Какво, по дяволите? Предишната нощ се бяха разделиш в добри отношения, когато се качиха в колата му, след като усещането, че някой ги наблюдава, бе станало прекалено силно, за да го пренебрегва повече. Планът беше да се срещнат на обяд и да се върнат в изоставеното училище. Изпрати в отговор:
За какво говориш?
Прибра телефона си в чекмеджето и се опита да изглежда заета, докато агенти на недвижими имоти крачеха напред-назад пред бюрото й, без да й обръщат внимание. Което можеше само да я радва. Когато я заговореха, обикновено бе, защото имаха някакво оплакване относно използването на микровълновата печка в стаята за почивка, компютърен проблем, с който тя не можеше да им помогне, или просто искаха да си изкарат недоволството от не особено процъфтяващото състояние на пазара на недвижими имоти.
Междувременно, Браянт го нямаше цяла сутрин, но за сметка на това не оставяше телефона на мира. Беше й изпратил петнайсет съобщения, само половината от които бяха свързани с работата. Останалите имаха странен тон: беше поискал да знае защо предишната вечер си беше тръгнала в седем. Когато му отговори, че сам й беше позволил да го направи, той я бе попитат къде е отишла. Тя му отговори, че си бе отишла право вкъщи…
На което той бе отвърнал: Сигурна ли си в това?
Което беше доста странно…
От чекмеджето долетя вибриране и тя го отвори. Прие обаждането и повтори:
— За какво говориш?
Бил се изсмя остро.
— Не ми каза кои са родителите ти. Рецепционистка — друг път.
— Моля?
— Ти си дъщерята на Фили и Чанс Ърли. Единственото им дете… извинявай, единствената им наследница.
Джо затвори очи и преглътна една ругатня.
— Какво общо има това с каквото и да било?
— Виж, ако търсиш безплатна реклама на малкия си проект в стил „Проклятието Блеър“, ще трябва да си намериш някой друг будала. Аз нямам време за това.
Джо премести телефона на другото си ухо, сякаш това щеше да промени посоката на разговора.