66 градуса северна ширина

— Това не го помня.

— Добре де, аз им оставих бележка.

Харпа седна на един стол до масата и отпи от кафето си. Мозъкът й малко се проясни.

— Къде е тази хижа, Бьорн?

— Близо до Грундарфиордур. На стария път от Стикисхолмур до Боргарнес. Но никой вече не идва тук. Много е спокойно.

— Не разбирам — каза Харпа.

Бьорн хвана ръката й.

— Напоследък си под голям стрес. Трябва да си починеш.

Той стисна ръката й. Усмихна се. За един момент тази усмивка я успокои. Но после Харпа дръпна ръката си.

— Чакай сега! Не сме се разбирали така! Щяхме да ходим в полицията. Да им разкажем за Синдри и студента. Не беше ли това планът?

Бьорн преглътна.

— Не.

— Бьорн, какво става? — Харпа се ококори. — Да не си ме отвлякъл!?

— Не — каза Бьорн.

— В такъв случай ще се обадя в полицията — каза Харпа, взе дамската си чанта от пода до вратата и започна да рови вътре.

— Тук няма обхват — каза Бьорн.

— Къде ми е телефонът, Бьорн?

— Не ти трябва. Няма обхват.

Харпа вдигна очи от чантата.

— Ти си го взел, нали? Божичко! Наистина си ме отвлякъл! Бьорн, какво става, по дяволите?

— Мисля, че се нуждаеш от малко…

— Не ми говори глупости! — Харпа изглеждаше паникьосана. — Ти си застрелял Оскар и Листър, нали? И сега не искаш да отида в полицията!

— Никого не съм убивал.

— Какво правим тук тогава? — извика Харпа.

— Седни — каза Бьорн. — Ще ти обясня.

— Хайде да видим! — процеди студено тя. Но седна. Отпи от кафето си.

— Първо, никого не съм убивал — каза той. — Честно!

— Но знаеш кой е бил, така ли?

Бьорн кимна.

— Знам, да.

— И си ходил до Франция?

Бьорн кимна отново.

— Да. Взех самолета до Амстердам, а оттам отидох с мотор до Нормандия, за да подготвя терена.

— За кого?

Бьорн поклати глава.

— Синдри? Исак?

— И те са замесени, да.

— Значи Фрики беше прав?

Бьорн кимна.

— Правим това за добра кауза.

— Да бе! Няма кауза, която да оправдава убийството!

— Ти също си убивала, Харпа.

— Да, и оттогава горко съжалявам!

— А аз не — каза тихо Бьорн.

Харпа го погледна. Сините му очи бяха спокойни и уверени.

— Колкото повече мисля за онази нощ, толкова повече се убеждавам, че Габриел Орн заслужаваше да умре. Беше отрепка. Отнасял се е зле с теб.

— Това не е причина да умре — каза Харпа.

— Може би, но фалитът на държавата е достатъчна причина. Хората като Габриел Орн съсипаха Исландия и народа й. Съсипаха силни, трудолюбиви и честни хора, като мен. Хиляди като мен! Знаеш ли колко съм се трудил, за да ми потръгне риболовният бизнес? И сега останах без нищо! Защо трябваше хиляди хора като мен да изгубят всичко? Фермери останаха без ферми, магазинери — без магазини и, да, рибари — без лодките си. Млади семейства останаха без къщи. Помниш ли, че Синдри ни разказваше за брат си след митинга през януари?

Харпа поклати глава.

— Е, в крайна сметка банката му взела фермата и той се самоубил. Сега жена му и децата са без дом и работа. Тези хора са работили здраво цял живот. И за нищо не са виновни! Но това е само началото. Казват, че безработицата ще нарасне. Ще бъдем държава на бедняци десетилетия наред. Заради хора като Габриел Ори.