66 градуса северна ширина

— Да започнеш да убиваш ли?

— Харпа… — Бьорн се пресегна над масата за ръката й, но тя я отдръпна. — Харпа, ти пострада не по-малко от мен. Загуби работата си. Баща ти остана без спестявания. Габриел Орн се отнесе зле с теб. Както и Оскар. Ние сме добрите, не разбираш ли?

— Ти си убиец, Бьорн! Добре, не си дръпнал спусъка, но това не променя нещата. — Очите й се разшириха. — Чакай малко! Да не си избрал Оскар заради мен? Ти знаеше ли, че той е баща на Маркус?

— Разбрах от полицията миналата неделя. Но да, докато обсъждахме кой банкер да изберем, шефът на „Одинсбанки“ ми се стори подходящ.

— И го убихте заради мен?

— Заради теб, заради мен, заради всички обикновени хора в Исландия.

Харпа присви устни. В насълзените й очи се четеше гняв.

— И какво сега? Ще ме държиш пленница ли?

— Искам да останеш тук през следващите двайсет и четири часа.

— Докато застрелят следващия от списъка?

Бьорн сви рамене.

— А после какво?

Бьорн въздъхна.

— Мисля, че ще ни хванат, неизбежно е. Другите вярват, че ще има революция, но аз не съм сигурен. Просто исландците не правят така. Предполагам, че ще ида в затвора.

За момент Харпа почти го съжали. Но само за момент.

— Това и заслужаваш! — каза студено тя.

— Сигурно. Може би ще трябва да си платя за това, което направих. Аз знаех какво ме чака от самото начало. Сега просто трябва да приема последствията. — Гласът му бе напълно спокоен.

— Трябва, да.

— Още един ден и вече няма да има значение. Другите мислят, че все още имат шанс. Искам да си мълчиш още два дни, докато полицията ни залови. После им казвай каквото искаш. Аз ще направя всичко възможно да не те свържат с всичко това.

— Ти не си добре, ако си мислиш, че ще се съглася.

— Моля те, Харпа! Заради мен!

Харпа го изгледа с отвращение.

— Гади ми се от теб! Дай ми телефона, ще се обадя в полицията.

— Не! — каза Бьорн.

— В такъв случай си тръгвам още сега! — сопна се Харпа и се изправи.

— Трябва да останеш в хижата! — каза Бьорн.

— Хайде бе! Ти ли ще ме спреш?

Харпа направи две крачки към вратата. Бьорн скочи на крака, хвана я, завъртя я и я прикова към пода. Харпа започна да крещи и да рита. Бьорн се протегна и взе въжето, което бе оставил на стола.

Омота го около тялото й, пристегна ръцете й, и завърза края в здрав възел. Харпа се развика още по-силно и започна да се бори с въжето. Бьорн я остави на пода, застана до печката и се загледа в нея.

— Мразя те, Бьорн! — изкрещя тя. — Мразя те!

Виковете й се приглушиха от стените на хижата и мъглата отвън, и когато стигнаха до скалистите склонове на долината, нямаше никакво ехо.