66 градуса северна ширина

— Той ли е застрелял министъра?

— Е, не точно той. Той и приятелите му.

Магнъс седна до нея на леглото. Колкото и да й бе ядосан, трябваше да узнае какво е разбрала.

— Кои са тези приятели?

— Не знам. Не го питах. Но са цяла групичка. Той е водачът. Вярват, че капитализмът е нещо зло. Мога да ти цитирам всички недостатъци на капитализма, слушах няколко часа лекция по темата.

Ингилейф се олюля и сякаш щеше да полегне, но се изправи.

— Застанах зад него на митинга за Айссейв на „Аустурвьолур“. Той ме заговори. Отидохме на кафе. Пихме кафе. Отидохме у тях. Пихме. Пихме още. И още. После той започна да ме съблича.

— И после?

Ингилейф изхихика.

— И после дойдох при теб, много ясно. Той не остана доволен. Май си помисли, че съм се възползвала от него.

— И може би е прав — каза Магнъс.

— Е! Призна, че смятат да убият някои от хората, отговорни за финансовата криза — директорът на Националната банка, бившият финансов министър на Англия и други.

— Кои други? Каза ли ти?

— О, да. И това изтръгнах от него — Инголфур Арнарсон.

— Кой е той? Откривателят на Исландия?

— Не знам. Предлагам да го потърсиш в указателя и да му кажеш да си заключи вратата, а после да арестуваш Синдри.

— Не мога да го арестувам — каза Магнъс.

— Защо!? — попита Ингилейф. — Той всичко си призна, нали? Мога да дойда в съда и да свидетелствам срещу него.

— Думите ти нищо не струват — сряза я Магнъс.

— Как така нищо!? Ти сега завиждаш. Просто те е яд.

— Да ме е яд? Защо да ме е яд?

— Яд те е, защото разбрах повече за една вечер, отколкото ти за цяла седмица.

— Глупости! — възкликна Магнъс. Това, което наистина го жегна, бе че в думите на Ингилейф имаше зрънце истина. Яд го беше. Тя бе използвала незаконни прийоми: бе измамила не само закона, но и самия Магнъс. — Не можем да използваме тази информация като доказателство. Ако адвокатите на защитата открият, че аз и ти имаме връзка, а те ще го направят, най-вероятно цялото дело ще пропадне.

В действителност Магнъс не знаеше дали това важи в Исландия. Но със сигурност би било огромен проблем в Щатите.

— Защо ми се ядосваш, след като ти помогнах!? — попита Ингилейф. — Имаш ли изобщо представа колко е гнусно да говориш с този дърт извратеняк часове наред, да му търпиш ръцете по цялото си тяло и то за какво? Заради тебе!

— По цялото тяло? — не се въздържа Магнъс.

— Сега пък ревнуваш!

— Естествено, че ревнувам! — викна той. — Не съм те молил да правиш това! Не съм те молил да съблазняваш Синдри!

— Е, не съм го съблазнила точно. Освен това, ще говоря, с когото си искам!

— Да говориш, да, ама другото?

— Сега да не ме обвиняваш, че спя с други мъже?

— Не знам — каза Магнъс. Но този въпрос не му даваше мира, когато мислеше за нея. — Може би. Спиш ли?

Ингилейф го изгледа.

— Закопчай си ризата. Аз си тръгвам.

За момент Магнъс искаше да й каже да остане, но само за момент. По нейните правила, тя можеше да идва и да си отива, когато си иска. Така да бъде.