Меч в бурята [bg]

— Ще ми кажеш ли — подхвана момичето с уж нехайно любопитство — с кого говореше преди надбягването?

— Уважаема Тей, аз разговарях с мнозина. Как изглеждаше този мой събеседник?

— Висок младеж с бяла ивица в брадата.

— Аха… Значи питаш за Конавар от село Три потока.

— Онзи, който е убил злия крал?

— И се е бил с мечока. Същият. Да ви запозная ли?

— О, нямам такова желание. Просто ми стана интересно кой е. — Помълча неловко и попита: — Жена му дошла ли е с него?

— Доколкото знам, той не е женен. Дори не е сгоден.

Фялок дойде при тях. Могъщото му тяло пак беше покрито с червената коприна на ризата.

— Здравей, братко Слънцеднев. Гледа ли двубоя?

— Гледах, Фялок. Поздравявам те за победата.

— Приятно ми е да го чуя от бивш победител в Игрите. Как мислиш, би ли могъл да се справиш с мен, когато беше в разцвета на силите си?

Друидът се усмихна.

— По-млад си от мен, затова ще споделя с тебе една неприятна истина, която важи за всички бойци… включително и за мен. Всеки вярва, че е над останалите. Всъщност тази самоувереност е необходима, за да поддържа духа им. Но някъде винаги има някой, който те превъзхожда. Такъв е светът. Аз имах изключителния късмет да не се натъкна на такъв противник, докато участвах в двубоите. Да се надяваме, че и на тебе ще ти провърви така.

Докато говореше, докосна небрежно рамото на Фялок. И усети гнева и горчивината в душата на този великан… а много по-надълбоко бяха притаени печал и копнеж, които го изненадаха.

По-късно продължаваше да мисли за откритието си. На пръв поглед Фялок беше прекалено жесток и не пропускаше да унижи онези, които смяташе за по-недостойни от себе си. Но имаше и друг Фялок, скрит от околните под бушуващата враждебност, вечно недоволство и избухливост. Като златно семенце в локва помия.

Щеше ли да поникне то, или щеше да умре?

Брат Слънцеднев не знаеше отговора.