Есенната република [bg]

Но щеше ли Таниел да се кандидатира на мястото на Рикар, зачуди се Адамат. Реши да не задава на глас този въпрос, за да не дава идеи на Кларемон.

— Значи смятате, че имате най-голям шанс да спечелите, ако Рикар е жив?

— Да. Жив и невредим. — Кларемон поклати тъжно глава. — Независимо чия е вината, със сигурност някои хора ще обвинят мен. Бих предпочел цялата работа да не се беше случвала. В момента се намирам в много благоприятно положение — разполагам с високо обществено мнение и привържениците се тълпят като мухи около мен. Тъкмо се сдобих с невероятна подкрепа. Изборите са след малко повече от месец и всяко подобно нещо, което може да дестабилизира настроението на народа, може да е само в мой ущърб.

— Може ли да попитам чия е тази подкрепа?

— Ще разберете след няколко седмици заедно с останалите жители на Адро. Той е моят коз, ако не възразявате за израза. Не искам да оповестя новината твърде рано.

— Разбирам. Извинявам се за прекъсването, комисарю — каза Адамат и потъна в мълчание.

Хеви задържа погледа си върху него за момент, след което се обърна обратно към Кларемон и му зададе серия от рутинни въпроси. Адамат беше доволен, че тя се държеше малко по-строго с него, отколкото щеше преди премахването на Мануч. Беше чувал от приятелите си, които все още работеха в полицията, че сега, когато раболепниченето пред аристократите не беше вече част от работата, разследванията са невероятно по-лесни.

Инспекторът послуша въпросите няколко минути, след което се измъкна през предната врата на стаята и пристъпи в големия коридор на северното крило на небесния дворец. Трябваше да проясни мислите си. Нещо в тази стая го притесняваше. Спотайваше се на ръба на съзнанието му, мъчително близо, но все пак отвъд досега му.

Той тръгна бавно по коридора, заслушан в тракането на бастуна си и тежките стъпки на Сусмит, който го беше последвал. С изключение на тези звуци, коридорът беше напълно тих. Странно, предвид че петте хиляди души на Кларемон бяха настанени тук. Човек би си помислил, че ще има по-голямо оживление.

Едва доловим звук привлече вниманието му. Наклонил глава, той го последва покрай три празни всекидневни в четвърта, където установи, че поредица малки драскащи звуци идват от петдесет пера, пишещи едновременно. Приемната зала бе превърната в канцелария. Няколко дузини мъже седяха на поставени в залата писалища и се трудеха старателно, докато между редовете нагоре-надолу се разхождаше наблюдател и от време на време се привеждаше, за да прошепне в ухото на някой от чиновниците.

Адамат продължи да обхожда крилото на двореца. Откри още две стаи, пълни със служители на Кларемон, и още една с печатно оборудване. Пресите бяха студени и празни, но трябваше да са използвани наскоро, тъй като помещението беше облицовано с памучна вата, за да заглуши шума. Хиляди вестници бяха окачени да съхнат по върви, спуснати от сводестия таван.