Есенната република [bg]

— Доста — отговори му най-накрая стражът. — Убивахме конете за храна. Бяхме преследвани от кезиански кирасири. Събирахме барут и храна от хората, за да можем да ги разпределим наново по най-добрия начин. Трябваше да застрелям мъж, защото се разбра, че е откраднал дажби за две седмици.

Звучеше като историите, които бе чувал от Тамас относно гурланската война. Само че те се бяха случили преди десетилетия в другия край на света. Това се беше случило току-що в самото сърце на Деветте.

— Тамас те е поставил начело?

Гаврил сви големите си рамене.

— Да. Имаше нужда от някого като мен. В планинската стража виждаш най-лошите страни на човечеството. Затворници и длъжници, крадци и глупаци. Бездни, ти помниш. В никакъв случай не са най-доброто, което Адро може да предложи. Щом се оправях с тази пасмина, можех да поддържам хода на пехотата на Тамас с едната си ръка, а с другата — да ръководя разузнавачите и кавалерията.

— Но в никакъв случай не би се хвалил с това, не… — изсумтя Таниел.

— Хваленето е нещо, което трябва да подкрепиш с юмрука си. — Гаврил повдигна голямата си колкото свински бут ръка. — Мога да оставя резултатите да говорят. Ето. — Той отмести ръкава си и отново разкри дългия белег. Огледа го за момент, а после каза: — Получих го от кезианците. Носеха адранско синьо, а аз бях твърде напред пред войската. Те ме хванаха, пребиха ме здравата и ме отведоха в Алватион. А там вече сериозно се потрудиха върху мен.

Той повдигна ризата си и разкри няколко други белега по корема си.

— Счупиха китката ми, когато отказах да им дам информацията, която искаха. Костта проби кожата. Боже, не съм викал така, откакто като момче кракът ми беше прегазен от каруца.

— Алватион? — попита Таниел. Беше прекарал малко време с Олем, телохранителя на Тамас, на път за преговорите и той му беше разказал някои неща за злощастното пътуване на Седма и Девета бригада през Кез и Делив. — Това се е случило току-що?

— Деливанските Привилегировани лечители са добри в занаята си. Казах им да оставят белезите. Предоставят ми повече истории за разказване. — Той замълча. — Чух за Бо. Ако успеят да го отведат до деливанските лечители навреме, ще си тръгне практически невредим.

Не и с почти изгорял крак. А и това беше голямо „ако“. Таниел усети как гласът му засяда в гърлото.

— Не обвиняваш ли Тамас?

— За какво? — Гаврил се оригна шумно и отпи нова глътка от бутилката си.

— За това, че си бил хванат от кезианците. Бил си измъчван.

— Нека изясним нещо — каза той, а по лицето му премина сянка. — Единственият виновник, че ме хванаха, бях аз. А когато това се случи, Тамас дойде за мен. Прекара хората си през ямите и сключи сделка със стара, отхвърлена любовница, за да ме спаси. И ох, леле, отхвърлял съм няколко любовници и нека ти кажа, че да се разбереш с някоя от тях, може да е по-трудно, отколкото да преместиш планина. Особено за толкова горделив човек като Тамас.