Есенната република [bg]

Сега не беше моментът да се толерира каквото и да е неуважение, било то и към враговете не Адро.

— Добър ден, Беон — каза Тамас, щом ездачът се изравни с него.

— Фелдмаршале — каза Беон. Третият по ред кандидат за кезианския престол изглеждаше добре. Раните му бяха заздравели отлично благодарение на деливанските Привилегировани и бузите му бяха напухкавели от седмиците бездействие и гостоприемството на Сулам. — Трябва да говоря с вас.

— Вече говорите — отбеляза Тамас. Прободната рана още го сърбеше въпреки лечителите на Сулам и като че ли все още можеше да усети острата болка дълбоко в плътта си, макар да не беше сигурен дали не се дължеше на горчивината от предателството на стар приятел.

Беон имаше момчешко лице, въпреки че беше в края на двайсетте — кабалската магия трябваше да поддържа младоликия вид на кралското семейство — и Тамас реши, че бледите белези от битката при Крезимирови пръсти му придаваха по-сериозен вид. Той свали шапката и попи челото си.

— Насаме, ако е възможно.

Тамас се спогледа с Олем. Телохранителят се подсмихна едва забележимо.

— Няма много уединение по време на поход, сър принце — каза Тамас.

— Въпросът е сериозен — настоя Беон. — Разбрах… — Той замълча и огледа маршируващите наоколо пехотинци, след което снижи глас. — … разбрах, че сте отпратили вестоносците на баща ми. Без дори да ги изслушате!

— Някой се е раздрънкал, Олем.

— Ще се погрижа, сър — мрачно отвърна телохранителят.

Беон се скова.

— Не използвам шпиони, но имам уши, сър! Хората ви говорят шумно помежду си и от мен се иска единствено да слушам, за да разбера какво се случва в лагера.

— Не одобряваш? Установил съм, че е по-лесно и полезно да ги оставя да клюкарстват, отколкото да правя като вас — да налагам мълчание чрез страх. Влияе на бойния дух.

— Отбягвате въпроса.

— Вестоносците ли? Вярно е. Нямам какво да им кажа, нито пък имам какво да чуя от тях. Знаете какво направи баща ви.

— Но дали наистина го е направил? — попита Беон. — Можете ли да сте сигурен?

— Разполагам с телата на тридесет и седем гренадири в кезиански униформи, с кезиански мускети, щикове, мечове и барут. Носят кезиански монети в чантите си и ботуши, направени в южен Кез. Това са достатъчно изобличаващи доказателства.

— Бих се съгласил, сър, но…

— Но какво? — Тамас почувства, че гневът му отново се разпалва. Той уважаваше Беон. Дори го харесваше, доколкото можеше да харесва някого от кралското семейство на Кез. Мъжът беше умел кирасир и имаше остър ум. Тамас не го беше смятал за толкова наивен.