Есенната република [bg]

Ефрейтор Сали поклати глава.

— Не зная, сър. Подминах две роти наши драгуни на път за насам. Тридесет и шеста е в доста лошо състояние, а майорът им е изгубил всичките си вестоносци. Даде ми доклад за вас. — Тя го подаде на Олем.

— Забелязах и още кезианци в далечината, на около дванадесет километра северозападно оттук. Приличаха на драгуни, поне един полк.

Тамас взе докладната и я прегледа набързо, преди да я подаде на Олем.

— Почини си, ефрейтор. След четвърт час ще съм готов със заповедите за Седемдесет и девета.

Жената отдаде чест и изчезна надолу по колоната. Тамас изпсува още веднъж под нос.

— Не мога да си позволя да губя още висши офицери. Разбери дали някой в Седемдесет и девета заслужава повишение. Ако не, намери заместник от онзи списък, който ти дадох по-рано.

— Да, сър — отвърна Олем.

— Също така изпрати вестоносец до драгунските ни полкове. Уведоми ги, че Ипил се опитва да спечели превъзходство над равнините. Трябва да е изпратил цялата си останала кавалерия на север ден след преговорите. Да се оглеждат за капани. Той се опитва да ни разсее, но аз няма да го позволя. Изпрати вест и до Сулам и виж дали ще може да задели няколко хиляди драгуни като подкрепление на нашите. — Тамас се опита да осмисли всичко в главата си. Битката щеше да се е случила малко по̀ на юг от територията, където Таниел преследваше онези кезиански Привилегировани. Може би кезианската кавалерия прикриваше изтеглянето на гренадирите.

— А нашите кирасири, сър?

— Те са твърде бавни на открито. Ще ги задържа в резерва за сблъсъка с кезианските редици. Ако Ипил прахоса цялата си кавалерия в борба за равнините, няма да има с какво да се противопостави на нашата, когато се стигне до истинското сражение.

— Но те ще са зад нас, сър.

— И ще са отрязани от всякаква комуникация с основните си войски. Факт, който можем да използваме в наша полза. Виж дали Сулам разполага с яздещи Привилегировани.

— О, това ще е неприятна изненада за кавалерията на Ипил. Отлична идея, сър. Изглежда, идва още един, сър. — Олем кимна напред, откъдето един ездач тъкмо се бе появил на върха на хълм и се спускаше надолу към тях по протежение на пътя.

— Мамка му. Какво пък сега?

Вестоносецът беше един от Тамасовите — щурмовак от авангарда.

— Сър — поде той още преди да е спрял напълно.

— Кажи ми, че се приближаваме до лагера на врага.

Вестоносецът сгърчи лице.

— Така е, сър. Малко под шест километра.

— Но?

— Но тях ги няма, сър. Станаха и си тръгнаха. Напуснаха го тази сутрин, с ускорен ход.

Сякаш ледена ръка сграбчи Тамас за сърцето. Той освободи вестоносеца и остана да седи замислено в седлото си.

— Сър? Това не са ли добри новини? — попита Олем.

— Не — отвърна Тамас. — Това потвърждава подозренията ми: Ипил се оттегля, като прибягва към забавителни действия. Просто трябва да ни задържи достатъчно дълго, че да събуди Крезимир, а после богът ще убие всички ни.