Зодия убиец [bg]

Онзи отляво, който усети опасност, се разколеба. Друга грешка. Тя замахна с чантата си, пълна с учебници, и го удари в лицето. Не можеше да му причини тежка травма, но беше достатъчно да го събори на земята.

Сали се втурна към вратата и сграбчи дръжката, но не беше достатъчно бърза. Този със счупеното стъпало се беше окопитил и я хвана за косата.

— Ти, малка кучко! — изръмжа и я издърпа от вратата.

Сали изпищя от болка и отново стовари петата си върху крака на гарда, причинявайки му болка. Той пусна косата й и отново се преви. Сали удари и него с чантата и той се строполи върху вратата. За нещастие успя да се задържи и когато отново се изправи, лицето му беше изкривено от свирепа ярост.

— Ела тук! — извика той.

Хвана я за врата.

— Пусни ме! — изкрещя тя. — Веднага ме пусни!

Бодигардът обаче нямаше такова намерение. Усили хватката, от което й стана трудно да диша.

— Искаш да си играем ли? — продължи той. — Да си играем тогава!

В този миг вратата зад тях се отвори и двамата политнаха вътре.

— Какво, по дяволите, става тук? — извика Фин и помогна на Сали да се изправи. Единият от бодигардовете на Бюканън се опита отново да я сграбчи, но адвокатът го настъпи по ръката.

Мъжът се изправи и понечи да се нахвърли на Фин, но Бюканън го спря:

— Морис!

— Не искаха да ме пуснат — обясни Сали. — Разтревожих се.

Фин погледна към Бюканън, който кимна и отвърна:

— Исках да сме насаме.

— Този офис е мой — ядоса се адвокатът. — Нямаш право.

— Предвид естеството на разговора ни не исках да има други хора…

— Сали не е други хора! Тя е моя… Тя е тукашна. — Той я придърпа към себе си и я закри с тялото си. — Вървете си веднага.

Бюканън миролюбиво вдигна ръце.

— Тръгвам си, но искам да си помислиш върху думите ми.

Фин кимна.

— Това, което ми каза, няма никакво значение за мен. Нямам ти никакво доверие. Искаш да ти повярвам? Трябва да ми дадеш причина. Защото в момента нямам нито една.