Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Зодия убиец [bg]
Зодия убиец [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зодия убиец [bg]

Электронная книга - «Зодия убиец [bg]». Краткое содержание книги:

Нощ. Две млади жени лежат в болницата за неомъжени майки и чакат да започнат родилните им болки. Чувстват се самотни и се страхуват от момента, в който бебетата ще им бъдат дадени за осиновяване, а те ще се върнат в домовете си, за да живеят сред лъжи… и позор. От онази нощ са изминали четирийсет и пет години. В кантората на бостънския адвокат Скот Фин неочаквано се появява прочутият мафиот Иймън Макдугъл. Без много да се церемони, той заявява, че е в интерес на Фин да защитава в съда сина му Кевин, обвинен в търговия с наркотици. По същото време в другия край на града детектив Закари Лонг е изпратен да разследва убийството на самотна стара мома, чийто труп е открит в апартамент на Масачузетс Авеню. На пръв поглед жената е станала жертва на обир. Само че постепенно изникват факти, които въвличат Фин в разследването. А последствията засягат всички — от Иймън Макдугъл до един сенатор и двете млади майки. Скот, който е израснал като сирак в един от бедняшките квартали на Бостън, е положил неимоверни усилия, основавайки се на принципите си за почтеност и справедливост, да изгради успешна кариера като адвокат. Все пак той остава човек, стъпил с единия си крак в бостънския подземен свят, а с другия — на пътя към порядъчността. И тъкмо в това е дилемата му. Убийството на самотната жена ще го отведе на място, което се е надявал никога да не види. Защото следите водят към човек, който никога не прощава и не забравя…
„Хосп е роден разказвач. Гришам и Търоу никога не са писали толкова завладяващо!“ Дейли Телеграф  
Първокласен роман… Всеки ред държи в напрежение. Хосп е вещ в занаята и това си личи в „Зодия Убиец“. Нелсън Демил  
„Хосп хваща читателя за гърлото… и не го пуска до края“. Дейвид Балдачи
1 ... 96 97 98 99 100 101 102 103 104 ... 137
Перейти на страницу:

Той примирено вдигна ръце. Опитът го беше научил, че на света няма по-свирепо и страшно създание от майка, защитаваща детето си.

— Тръгвам си — каза той. — Рано или късно ще излезе наяве.

— Може би — отговори Катрин. — Но дори и да излезе наяве, няма да е от член на това семейство.

* * *

Питър Мичъл седеше в микробус пред офиса на Джоуи Слейд в Дорчестър. Всъщност в микробуса се бяха натъпкали седем души, всичките със сини шушлякови якета с жълти надписи „БП“ — Бостънска полиция. С изключение на прокурора всички останали бяха въоръжени, двама от полицаите — с едрокалибрени пушки. Той тайно желаеше да им бяха дали повече огнева мощ. Не защото очакваше да има опасност — такава определено нямаше — а защото искаше да направи възможно най-публичната демонстрация на сила. Шок и ужас. Военната операция със същото име може и да не беше постигнала стопроцентов успех, но Мичъл предполагаше, че подобен подход ще е дяволски ефективен в центъра на Бостън.

Той беше водач на екип А, чиято задача беше да овладее кабинета на Слейд. Това беше мястото, където най-много се очакваше да се стигне до престрелка. Знаеха, че Слейд в момента е седнал на бюрото си. Екип Б трябваше да вземе под свой контрол дома на Слейд, а екип В — склад, използван от мафиота. Когато разследването се разраснеше, щяха да се присъединят и други екипи. Мичъл беше сигурен в това. Надяваше се и очакваше да успеят да вкарат Слейд в затвора. Съдейки от това, което знаеше за подземния бос, той не би се дал лесно. Чувството му на значимост и самосъхранение бяха твърде силно развити. Щом усетеше, че присъдата му е вързана в кърпа, Слейд щеше да се претърколи като добре обучено куче. И ако участието му в делата на бостънския подземен свят наистина се окажеше толкова широко, колкото се говореше… е, това беше операция на Мичъл и той вече можеше да започне да мисли как ще обзаведе губернаторския си кабинет.

Погледна часовника си — два часът. Началото на операцията беше насрочено за четири. В момента само провеждаха наблюдение, за да няма изненади, когато удари часът за действие. Въздухът в микробуса беше горещ и застоял. Миришеше на кафе, неприятен човешки дъх и пот, от което на прокурора му се догади. Изправи се на седалката и се отърси от гаденето.

Два часа…

И на челна стойка да трябваше да застане, пак щеше да го направи. Предвид наградата, която щеше да получи, беше готов да върши каквото и да е в продължение на два часа. Няколко години след днешния ден щеше да седи в губернаторския кабинет и всички онези бели момченца щяха да целуват задника му. Тогава щеше да си спомня за тази акция. Това беше вратата към успеха и той възнамеряваше да мине през нея.

Трийсет и осма глава

Фин ги видя да идват от прозореца на кабинета си. Бяха двама и се приближиха от двете страни на сградата. Срещнаха се при входната врата с военна прецизност. Заради тъмните им костюми, слънчеви очила и миниатюрни слушалки първоначално помисли, че са от ФБР. Но косите им бяха твърде дълги. След секунда разпозна бодигарда, който предния ден се беше опитал да му попречи да разговаря с жената от дома на Бюканън.

Частна охрана. Само едно стъпало по-високо от обикновените гангстери. Но пък лоялни.

Той посегна към телефона, готов да се обади в полицията. Очакваше всеки момент да разбият с крак вратата. Бюканън вече беше наредил да убият двама души, защо да се спират точно сега? Но все пак не би било добре да го очистят посред бял ден на оживената улица, Фин се поколеба.

Докато наблюдаваше от прозореца, двамата мъже се приближиха до вратата. Застанаха като на пост с ръце пред слабините си, сякаш се пазеха. Миг по-късно зад тях на улицата спря черна кола. Вратата на колата се отвори и отвътре слезе Джеймс Бюканън. Двамата охранители направиха път на Бюканън, който отиде до вратата и натисна звънеца.

Фин не знаеше какво да предприеме. Докато гледаше през прозореца, през ума му минаха хиляди мисли.

Бюканън звънна отново.

Адвокатът отиде в коридора, бавно завъртя дръжката и отвори.

— Господин Фин — официално се обърна към него Бюканън, все едно че предизборната кампания вече беше започнала и беше дошъл да го агитира защо трябва да гласува за него.

— Да? — Фин беше в шок, не знаеше какво друго да каже.

— Рекох си, че ще е разумно да поговорим.

* * *

Вътре в офиса въздухът беше наелектризиран от напрежение. Дори Бюканън изглеждаше притеснен.

1 ... 96 97 98 99 100 101 102 103 104 ... 137
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)