Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Зодия убиец [bg]
Зодия убиец [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зодия убиец [bg]

Электронная книга - «Зодия убиец [bg]». Краткое содержание книги:

Нощ. Две млади жени лежат в болницата за неомъжени майки и чакат да започнат родилните им болки. Чувстват се самотни и се страхуват от момента, в който бебетата ще им бъдат дадени за осиновяване, а те ще се върнат в домовете си, за да живеят сред лъжи… и позор. От онази нощ са изминали четирийсет и пет години. В кантората на бостънския адвокат Скот Фин неочаквано се появява прочутият мафиот Иймън Макдугъл. Без много да се церемони, той заявява, че е в интерес на Фин да защитава в съда сина му Кевин, обвинен в търговия с наркотици. По същото време в другия край на града детектив Закари Лонг е изпратен да разследва убийството на самотна стара мома, чийто труп е открит в апартамент на Масачузетс Авеню. На пръв поглед жената е станала жертва на обир. Само че постепенно изникват факти, които въвличат Фин в разследването. А последствията засягат всички — от Иймън Макдугъл до един сенатор и двете млади майки. Скот, който е израснал като сирак в един от бедняшките квартали на Бостън, е положил неимоверни усилия, основавайки се на принципите си за почтеност и справедливост, да изгради успешна кариера като адвокат. Все пак той остава човек, стъпил с единия си крак в бостънския подземен свят, а с другия — на пътя към порядъчността. И тъкмо в това е дилемата му. Убийството на самотната жена ще го отведе на място, което се е надявал никога да не види. Защото следите водят към човек, който никога не прощава и не забравя…
„Хосп е роден разказвач. Гришам и Търоу никога не са писали толкова завладяващо!“ Дейли Телеграф  
Първокласен роман… Всеки ред държи в напрежение. Хосп е вещ в занаята и това си личи в „Зодия Убиец“. Нелсън Демил  
„Хосп хваща читателя за гърлото… и не го пуска до края“. Дейвид Балдачи
1 ... 97 98 99 100 101 102 103 104 105 ... 137
Перейти на страницу:

— Нещо против да седнем?

— Разбира се. — Макар и да беше твърде цивилизовано и възпитано, Фин не можа да се сдържи: — Да предложа нещо за пиене? Кафе?

Сенаторът кимна.

— Чаша вода, моля.

— Секунда само. — Фин отиде до малкия кухненски бокс и наля чаша вода. През цялото време ръцете му трепереха. Когато се върна в кабинета, постави чашата на една масичка до Бюканън, за да прикрие треперенето си.

Сенаторът взе чашата и отпи. Огледа офиса.

— Доста добре си се наредил — отбеляза.

— Не е като Луисбърг Скуеър — отвърна Фин.

— Не е, но си го постигнал сам. Накарах хората ми да те проучат. Започнал си от нулата. Всички шансове са били против теб и въпреки това си успял. Възхищавам ти се. Лично аз нямах възможността да докажа какво струвам. Дори не знам дали щях да се оправя сам.

— Вероятно съм бил късметлия.

— Това не е до късмет.

— Не е ли? А какво тогава? — Фин го погледна в очите. — До произход?

Бюканън отново отпи. Остави чашата на масата и погледите им се срещнаха.

— Аз не съм баща ти — каза той.

— Тогава защо си дошъл?

Сенаторът стана и закрачи пред Фин.

— Както казах вече, никога не ми се удаде възможност да се докажа на какво съм способен. Е, свърших добра работа, като опазих богатството и бизнеса на семейството. Мнозина други в ситуация като моята пропиляха това, което имаха. Но въпреки всичко не е същото като да се самоизградиш, да построиш нещо сам от нулата. Като резултат от това, ако ще оставя някакво наследство, то ще е в политиката.

— С други думи, притесняваш се за преизбирането.

Бюканън спря да крачи.

— Да, притеснявам се. В опасни времена като днешните един подходящ човек, поставен на подходящ пост, може да свърши много.

— Ти като сенатор? Подходящ човек на подходящ пост?

— Сега, за в бъдеще… — Той повдигна вежди. — Кой знае накъде ще ме отведе животът.

— Изобщо не ми пука накъде ще те отведе. Имам си собствени проблеми за решаване.

— Именно — твои, а не мои! — повиши тон Бюканън и посочи с пръст към Фин. — Мен не ме замесвай. Имаш ли представа какви вреди ще нанесеш, ако продължиш по този път?

Адвокатът мълчаливо се вгледа в него, объркан, несигурен какви чувства да изпитва към този човек, който му беше дал живот. Човекът, който веднъж вече се беше отрекъл от него и сега искаше да се отрече отново. Гадеше му се от цялата тази работа.

— Каза, че не си ми баща.

— Не, не съм!

— Докажи го. Съгласи се да ти вземат кръвна проба.

Бюканън поклати глава.

— Не мога. Не разбираш ли? Съглася ли се, историята ще излезе наяве. Веднъж излезе ли наяве, вече няма да има значение дали резултатът от теста е положителен или отрицателен. Няма да има значение дали съм убил или не Елизабет Конър.

— Не е вярно.

— Вярно е. Повечето хора все още мислят, че Ричард Джуъл е човекът, който е заложил бомбата по време на олимпиадата в Атланта. Всички още си мислят, че Гари Кондит е убил Чандра Леви. Вече няма значение, че и двамата са невинни и че и в двата случая полицията е открила истинските убийци.

— Не разбирам накъде биеш.

— Натам, че сега от теб зависи съдбата ми.

* * *

Денят в училище мина ужасно. Часовете, които обикновено бяха интересни на Сали, днес й се сториха скучни. Часовете, които обикновено съумяваше да изтърпи, днес бяха непоносими, Фин не й излизаше от главата. Дори го помоли да пропусне часовете, но той беше непреклонен. Съгласи се с него само защото съзнаваше, че той отдава голямо значение на образованието й.

Щом свърши и последният й час, тя скочи в автобуса до гарата и оттам взе влака до Лекмиър. Оттам имаше само километър до кантората на Фин. Тя вървеше целеустремено, изгаряше от желание да разбере как е минала срещата с полицейския детектив. Питаше се защо още не са арестували Бюканън. Надяваше се да го сторят. Не понасяше хора, изоставили децата си.

Видя ги, когато зави на ъгъла на Уорън Стрийт. Двама мъже в костюми и слънчеви очила, застанали пред вратата на офиса. Постоянно въртяха глави наляво-надясно, регистрираха всяко камъче и всяко движение около тях. Гледаха на останалите пренебрежително и заплашително. У нея се надигна гняв. Ускори крачка. Какво ли те търсеха те пред кантората на Фин?

Мъжът отляво я забеляза първи. Въртенето на главата спря и слънчевите очила се фокусираха върху нея. Той се обърна към другия и му кимна. Двамата се съсредоточиха върху Сали и я наблюдаваха, докато тя приближаваше. Тя не им обърна внимание и понечи да мине до вратата, но двамата й препречиха пътя.

1 ... 97 98 99 100 101 102 103 104 105 ... 137
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)