Каменно сърце [bg]

Тя преглътна тежко.

— Какво означава това?

Свих рамене.

— Откъде да знам? Засега го забрави. Тя не може да го направи отново. Талисманът е счупен и ти знаеш за нея. Да поговорим за Джед. — Видях как очите ѝ омекнаха при споменаването на името му. — Готова ли си да умреш за него? Заради добрите стари времена?

Кожата ѝ стана студена и сива като на камък.

— Фин — казах тихо аз. — С ум като твоя няма нужда да се страхуваш.

— Знам, че съм страхливка. — Тя извърна поглед, побутна грубата ленена превръзка на ръката си, разтърка я яростно, сякаш искаше отново да я разкървави.

Улових превързаната ѝ ръка и я спрях.

— Виж какво. — Наведох се към нея. — Ласло може да те убие. Ламирите могат да те убият. Кейт не може.

Тя примигна.

— Това истина ли е?

— Мисли си каквото искаш за мен, но аз не лъжа. Такава е сделката, която Кейт е сключила в замяна на нейните… магически номера. Други трябва да ѝ вършат мръсната работа. Затова убива с леко сърце; смехът ѝ е искрен, повярвай ми. Затова може свободно да говори за това, че не наранява хората. Точно както ми обеща, че няма да нарани Конал.

Кръвта се отдръпна от лицето ѝ.

— Тя ми каза, че няма да нарани Джед.

— Точно тя няма.

— Но уби Конал. Само че използва Ласло.

— А, не. Кейт е твърде умна, за да постъпи така. Честно казано, Ласло го уби. А Конал се предложи на Ласло, защото Кейт знае как да се възползва от безразсъдството му. Добре, де, добре — смелостта му, щом така ти се иска. Знаеше как да се възползва и от фиксидеите му, от нрава му, всички неща, които толкова плашеха Джед и го накараха да си тръгне. — Поставих пръст на устните ѝ, преди да успее да ми отговори. — Не си прави труда да го казваш, Фин. Аз съм виновен за смъртта на брат си и ще си платя за това. Всъщност вече плащам.

— Така ли? — Устните ѝ се изкривиха.

— Поне знам, че за Ейли нищо няма да е достатъчно. — Потреперих.

— Не започвай да се самосъжаляваш. Каквото и да прави Ейли, ние сами сме си виновни за всичко.

— На теб нищо няма да ти направи, дечко. Конал те обичаше.

Очите ѝ се напълниха със сълзи.

— Той струваше колкото десетима като теб. Стотици.

— Не те ли предупредих да не го казваш? Мога да чета мислите ти. Да не мислиш, че не го знам?

— Не. — Тя поклати глава. — Не, според мен не го знаеш. Нравът на Конал, фиксидеите на Конал, всичко това, за което говориш. Искаш ли да го обвиниш за още нещо?

— Добре де, ще ти направя услуга. — Ухилих се злобно. — Кейт знаеше дори как да се възползва от любовта му. Той обичаше теб, обичаше Джед, обичаше и мен, глупакът. А аз го убих. Ние го убихме. Това ли искаше да чуеш? Той ни обичаше всичките и това го уби, Фини.

Очите ѝ потъмняха и се изпълниха с недоверие.

Издържах погледа ѝ за миг, после прикрих очите си с длан.

— Ще ме изслушаш ли? Съжалявам. Съжалявам. Проклятие, Кейт е толкова добра във всичко, което прави.

Тя леко пристъпи напред и за миг си помислих, че се кани да ме прегърне. Свалих ръце от кървясалите си очи, възприех старата хладнокръвна поза и тя се отдръпна.