Каменно сърце [bg]

Конал я стисна здраво и сълзите ѝ потекоха върху ръката му.

— Ейли. — Гласът му едва се чуваше. — Много е. Моля те, спри.

— Ти каза, че ще останеш — проплака тя. — Каза, че този път ще останеш! Обеща ми!

— Съжалявам. Съжалявам, Ейли. Моля те, спри. Моля те.

Тя бавно извади ръцете си от кървавата каша. За втори път този ден Джед не се подчини на Конал и погледна. В гърлото му се надигна жлъчка.

— Прости ми, Ейли — изпъшка Конал през стиснатите си зъби. — Спри.

— Не искам да умираш!

— И аз не искам. — Той се усмихна пресилено. — Ах, Ейли. Не искам да умирам в болка.

— Не можеш да го направиш — отвърна ожесточено тя.

— Мога, ако ми помогнеш.

Вятърът полъхна като дъх над равнината. Недалеч стоеше черният жребец, навел глава, и дишаше дълбоко и гърлено. Наблизо се размърда една бяла сянка, която докуцука до Конал скимтейки, и полегна до него, облягайки муцунка на протегнатия му крак.

— Не, не мога. — Ейли затвори очи.

Тишината бе нарушена от звука на изваждана от капията си кама. Ейли внезапно отвори очи.

— Не. Да не си посмял да го докоснеш отново.

Сет допря длан до лицето на Конал и когато я погледна, в очите му цареше мрак.

— Аз съм му брат.

— Ти си предател! — изкрещя тя. — Това е моя работа, не твоя!

— Студено ми е, Сет. Богове, колко ми е студено. — Конал стискаше силно зъби.

Сет и Ейли млъкнаха едновременно. Главата на Конал се люшна към Ейли и от крайчеца на устата му се проточи кървав съсирек, който се смеси с останалата кръв, която мокреше косата му. Той го изплю, треперейки.

— Той ми е брат, Ейли. Не му позволявай, той плати скъпо. Разбираш ли ме?

— Да. — Гласът ѝ прозвуча равнодушно, но ръцете ѝ трепереха. — Какво искаш… къде… сърцето или…

— Не в сърцето. — Устните му бяха пребледнели. — О, Ейли, не в сърцето. Не и когато е от твоята ръка.

— Не. — Ръцете ѝ вече трепереха неконтролируемо.

— Ейли. — Гласът му изтъняваше. — Искам… да го направиш… както трябва.

Тя си пое дълбоко дъх и ръцете ѝ се успокоиха. Погали го по лицето, повдигна главата му с лявата си ръка, наведе се и го целуна, докато той спря да трепери. Дясната ѝ ръка посегна към закачената на колана ѝ кания. Конал ѝ се усмихна.

Джед сграбчи Фин и притисна лицето ѝ към шията си, но движението на ръката на Ейли и без това бе едва доловимо. Тя не отмести очи от Конал, когато ръката ѝ без да трепне му преряза гърлото.

Кървавият фонтан оплиска бузата на Джед; той чу поемането на дъх през отворена трахея, бликането и гъргоренето на кръвта. Конал остана в съзнание още няколко секунди, които прекара взирайки се в очите на Ейли.

След това сребристата светлина избледня и изчезна.