![Запали реката [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/5/4/zapali-rekata-bg-download.jpg)
Запали реката [bg]
- Автор: Вердон Джон
- Серия: Дейв Гърни #6
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-458-8
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Запали реката [bg]». Краткое содержание книги:
— Имам си информатори. Също като вас с комисар Бекерт. Само дето моите информатори наистина знаят какво говорят.
В погледа на Търлок се появи нова емоция — напомняше тревожно затишие пред свирепа буря. След това той стрелна с поглед телефона в джоба на Гърни и искрицата се смени е по-овладяно, макар и не по-малко враждебно изражение.
— Прецакаш ли това разследване, Гърни, ще си платиш цената. В Уайт Ривър смятаме възпрепятстването на правосъдието за сериозно престъпление. Много сериозно.
— Напълно съм съгласен с това мнение.
— Радвам се, че се разбираме така добре! — заяви заместник-комисарят и остана втренчен в детектива с изражение на леденостудена омраза. Полека вдигна дясната си ръка в имитация на пистолет. Насочи показалец към лицето на Гърни. Сви палец като спусък. Без нито дума повече се върна в големия си син джип и напусна отбивката.
Гърни извади телефона от джоба си.
— Чу ли това, Джак?
— Исусе, това ли ти е идеята за деликатност? Имаш късмет, че лудият шибаняк не те уби!
— С удоволствие би го направил. Може някой ден дори да се пробва. Но точно сега трябва да поговоря с теб за други неща… — и Гърни се захвана да осведоми Хардуик за случилото се през деня, като се започне с разговора му с Уитакър Кулидж и Кори Пейн и се стигне до откритието на възможната подмяна на дръжките на тоалетните казанчета.
Хардуик изсумтя.
— Тази идея с тоалетната ми се струва малко прекалена.
— Съгласен съм.
— Ако е вярно обаче, значи си имаме работа с особено сложна постановка.
— Съгласен съм.
— Адска камара планиране.
— Аха.
— Големият риск предполага голяма печалба.
— Точно така.
— Значи въпросът е кой го е спретнал и защо.
— Има и друг интересен въпрос. Ако са натопили Пейн, това тактика за отклоняване на вината ли е, или е цел на мероприятието?
— Това пък какво ще рече, по дяволите?
— Дали убиецът е избрал Пейн като удобна жертва, за да отклони разследването на убийствата на полицаите, или полицаите са убити с основната цел да му се повдигне фалшиво обвинение?
— Боже, не мислиш ли, че вече прекаляваш? Защо, дявол го взел, натопяването му би било толкова важно, че да си струва смъртта на две ченгета?
— Признавам, че ми се струва малко пресилено.
— Повечко от малко е, мамка му!
— И все пак ми се ще да знам със сигурност в кой край е главата на кучето и в кой — опашката. Впрочем как върви душенето около Бекерт?
— Очаквам неколцина приятели да се свържат с мен. Би трябвало да мога да ти подшушна едно-друго тази вечер. Или пък не. Кой знае колко желание имат тези шибаняци да ми върнат услугите…
35
В пет следобед Гърни пое по стръмния път към имота си, уморен от вманиачения анализ на сценарии, включващи натопяването на Кори Пейн. От мига, в който забеляза следите от клещи там, където дръжката на казанчето бе закачена за изпразващия механизъм, не бе способен да мисли за почти нищо друго.
Когато обаче стигна до края на пътя и се озова пред хамбара, тази тема остана на заден план заради присъствието на елегантното черно ауди на Уолтър Трешър.
Гърни си спомни телефонното обаждане, по време на което се беше съгласил да пусне доктора да търси артефакти в подкрепа на идеята, която му бе хрумнала около историята на това място. Изкушаваше се да отиде до разкопките, за да провери дали гостът му е намерил това, което търси. Но перспективата да се замъкне нагоре по хълма беше обезкуражаваща и той продължи към къщата.
Мадлин, със сламена градинарска шапка на главата, бе коленичила в края на градинката с аспержите и нападаше плевелите с лопатка. Погледна го, наклонила периферията на шапката, за да заслони очи от следобедното слънце.
— Добре ли си? — попита. — Изглеждаш изморен.
— Така и се чувствам.
— Някакъв напредък?
— Най-вече нови въпроси. Да видим къде ще ни отведат.
Мадлин сви рамене и се върна към плевенето.
— Предполагам, знаеш за онзи човек при езерото.
— Доктор Уолтър Трешър. Попита ме дали може да поразгледа нашите разкопки.
— Имаш предвид твоите разкопки.
— Очевидно той е специалист по колониалната история на региона… — Гърни се замисли и допълни: — Освен това е окръжният съдебен лекар.
— Така ли? — Съпругата му заби лопатката си около корена на едно глухарче.
Гърни я погледа мълчаливо, преди да попита:
— Как е Хедър?
— Когато последно се чухме, контракциите бяха спрели — или поне онова, което докторите мислеха за контракции. Ще я задържат в болницата за наблюдение поне още двайсет и четири часа… — Мадлин дръпна един дълъг корен от земята и го хвърли на купчина до себе си. Загледа се за малко в лопатката, постави я върху плевелите и пак вдигна очи към съпруга си. — Наистина изглеждаш все едно си имал тежък ден.