Декстър в мрака [bg]

— Не трябва да казваш такива лоши думи — каза Астор. — Дължиш ми пет долара и петдесет цента. А Коуди е прав. Колата беше синя. И аз я видях, синя беше.

Погледнах Астор, но усетих натиска на погледа на Дебора върху себе си и се обърнах към нея.

— Е? — попита тя.

— Е — казах, — като оставим лошите думи, това са две много умни деца, а полицай Съчински никога няма да го поканят в Менса.

— Значи трябва да вярвам на тях — каза тя.

— Аз им вярвам.

Дебора предъвка мисълта за миг, като буквално движеше устата си, все едно дъвче нещо много жилаво.

— Добре — каза накрая. — Значи вече знаем, че кара синя кола като всеки трети в Маями. Кажи ми с какво ми помага това?

— Уилкинс кара синя кола — казах.

— Уилкинс е под наблюдение, по дяволите!

— Обади им се.

Тя ме погледна, задъвка долната си устна, взе радиостанцията и излезе от колата. Поговори малко и чух как повиши тон. После каза поредната от лошите си думи и Астор ме погледна и поклати глава. А после Дебора се тръшна обратно на седалката и възкликна:

— Копеле мръсно!

— Изпуснали са го?

— Не, там е, пред къщата си. Току-що се прибрал.

— Къде е ходил?

— Не знаят. Изпуснали са го при смяната.

— Какво?!

— Демарко е застъпвал, а Балфур си е тръгвал. Измъкнал се е, докато са се сменяли. Кълнат се, че го е нямало само десетина минути.

— Къщата му е на пет минути с кола оттук.

— Знам — каза тя горчиво. — Какво ще правим?

— Нека да продължават да гледат Уилкинс — казах. — А през това време ти иди да говориш със Старзак.

— Ти ще дойдеш с мен, нали?

— Не — казах. Нямах никакво желание да виждам Старзак и този път имах идеално извинение. — Трябва да прибера децата.

Тя ме изгледа кисело.

— Ами ако не е Старзак?

Поклатих глава и казах:

— Не знам.

— Уф — каза тя. — И аз не знам. — Запали двигателя. — Затегнете коланите.