Декстър в мрака [bg]

Е, животът е да се валяш в нещастие. Излязох за срещата си с любимия на Дебора.

Преди да потегля обаче, се обадих на Рита, която по мои изчисления трябваше да е съвсем близо до вкъщи.

— Декстър — вдигна тя задъхано, — не мога да си спомня колко бутилирана вода имаме, а опашките в „Пъбликс“ се вият чак до паркинга.

— Ами тогава просто ще трябва да пием бира — казах.

— Мисля, че с консервите сме добре — освен говеждото, което май е от две години — каза тя; явно не забелязваше, че и някой друг може да е казал нещо. Така че я оставих да дърдори с надеждата, че все някога ще намали темпото. — Проверих фенерчетата преди две седмици. Спомняш ли си как изгасна токът за четирийсет минути? А допълнителните батерии са в хладилника на дъното на най-долния рафт. Коуди и Астор са с мен, утре няма да имат занималня, но някой в училище им е казал за урагана Андрю и мисля, че Астор е малко изплашена, така че като се прибереш, може би трябва да поговориш с тях? И да им обясниш, че е като гръмотевична буря и че ще се оправим, че просто ще има силен вятър и шум и токът ще спре за известно време. Но ако на път за вкъщи видиш магазин, който не е много претъпкан, спри да купиш малко минерална вода, колкото можеш да вземеш. И лед, мисля, че хладилната чанта е още на полицата над пералнята, можем да я напълним с лед и да сложим вътре нетрайните продукти. О! Ами лодката ти? Добре ли ще е там, където е, или трябва да направиш нещо? Мисля, че ще успеем да приберем нещата от двора, преди да се стъмни, сигурна съм, че ще се оправим, а и вероятно така и така няма да удари тук.

— Добре — казах аз. — Малко ще се забавя.

— Добре. О, гледай, магазин „Уин-Дикси“ не изглежда толкова зле. Май ще опитаме да се пъхнем, ето едно място на паркинга. Чао!

Не мислех, че е възможно, но Рита явно се беше научила да живее, без да диша. Или може би трябваше да изплува за въздух само за час — час и нещо като китовете. Изпълнението беше вдъхновяващо и след като го чух, се почувствах много по-подготвен да сложа капаците на прозорците на едноръкия приятел на сестра си. Запалих колата и се мушнах в трафика.

Ако движението в пиковите часове е лудница, то движението в пиковите часове при наближаващ ураган е като края на света и лудост тип „всички ще умрем, но нека ти да си пръв“ — хората караха, все едно наистина трябва да убият всички, които могат да им попречат да се докопат до шперплата и батериите. Къщичката на Дебора на Корал Гейбълс не беше далеч, но когато накрая спрях на алеята й, все едно бях преживял апашко изпитание за мъжественост.