Собствено правосъдие [Divine Justice - bg]

— Ако я споделиш, ще те измъкнем оттук — обеща той.

— Да бе. Нали първо трябва вие да се измъкнете.

— Аз съм федерален агент, Дони. Натоварен съм с тайната мисия да разкрия корупцията в затворите. Мислиш ли, че тук има корупция?

— Че как да няма! — възкликна дребосъкът. — Но я ми кажи защо един федерален агент ще си прави труда да измъква човек като мен?

— Защото федералните агенти разполагат с широки пълномощия, Дони. Ако ти ми помогнеш, чичо Сам ще помогне на теб.

— И бездруго няма какво да губиш — добави Стоун.

— Добре — кимна след кратък размисъл Дони. — Сигурно не си федерално ченге, но какво ми пука, по дяволите. — Огледа се, понижи глас и добави: — Не яжте шибаните моркови, под никаква форма. Изсипвайте ги в кенефа и гледайте тъпо ония копелета с палките.

Един от надзирателите тръгна към тях и Дони побърза да се отдалечи.

— Е, все пак се сдобихме с някаква информация прошепна Нокс. — Нищо особено, с изключение на морковите.

Зави сирена и затворниците тръгнаха да се прибират.

— Според мен единственият начин да… — започна Стоун, но в същия миг екна оглушителен изстрел. Куршумът се заби на сантиметри от краката му, оронвайки ситни късчета бетон. Двамата се свиха и замръзнаха на място. Вторият изстрел изрови бетона още по-близо до тях. Това със сигурност не бяха гумени куршуми.

— Горе ръцете! — заповяда през рупор един от мъжете на вишката. Стрелецът до него хвана челото на Стоун в кръстчето на мерника.

Двамата вдигнаха ръце едновременно, без да обръщат внимание на кръвта, която се процеждаше през пробитите им крачоли.

— Какво по дяволите… — започна Нокс.

— Не се придвижвате достатъчно бързо, момчета — подвикна зад гърба им Дони.

— А какво стана с гумения куршум, предназначен за първо провинение? — изръмжа Нокс, докато тичаше към вратата.

— Явно правилото не важи за нас — задъхано рече Стоун. — Трябва да го имаме предвид.

— Аха! — изсумтя Нокс.

По-късно в килията им се появи медицинска сестра. Посещението й беше предшествано от поредното събличане до голо и белезници.

През отворената врата се виждаше камерата, монтирана в коридора. Позицията й беше подбрана така, че да хваща само гърбовете на нахлулите в килията пазачи, но не и тяхната жертва.

Никой не може да види нищо, рече си Стоун.

Докато надзирателите си разменяха иронични забележки, сестрата почисти и превърза раните по краката им.

Стоун и Нокс не обелиха нито дума.

Когато процедурата приключи, Стоун все пак вдигна глава и рече:

— Благодаря ви, госпожо.