Собствено правосъдие [Divine Justice - bg]

Кейлъб се втренчи в гиганта с дълга тъмна коса и прошарена брада.

— Според мен по-скоро приличаш на бохем, но това са подробности. Разбирам какво искаш да кажеш. Библиотеката им наистина е добра — с нов мултимедиен център, работещи компютри и всичко останало. Библиотекарката каза, че и тя е била обновена наскоро.

— А ти за какъв се представи? — попита Рубън.

— За скитащ библиофил. Мисля, че тази роля е подходяща за мен.

— Наистина ли им каза това? — любопитно го погледна Анабел.

— Не, разбира се. Казах, че търся временна работа като готвач и искам да хвърля едно око на обявите. Кой знае защо, тя ми повярва, макар че аз и едни яйца не мога да опържа.

— Самата истина — съгласи се Рубън и се извърна към Анабел. — А ти откри ли нещо?

Тя им разказа за срещата си с Шърли и съдията Мозли.

— Тази жена със сигурност знае нещо. Според мен трябва да я проследим и да видим какво ще излезе.

— Това ми звучи добре.

— Кога ще пристигне Алекс? — попита Кейлъб.

— Скоро, надявам се.

— Представителят на закона май ни липсва, а? — подхвърли Рубън.

— Ами! — намръщи се Анабел. — Просто ми писна сама да мисля за всичко.

— Е, нека ти предложа и още нещо за размисъл: къде ще спим?

— Не в града — тръсна глава тя. — Най-добре да пренощуваме в микробуса.

— В микробуса ли? — ужасено я изгледа Кейлъб. — Без баня, без тоалетна?

— Природата е на наше разположение — отвърна Анабел и посочи близката горичка.

— О, я стига!

— Кейлъб — вдигна ръка Рубън. — След като мечките серат сред природата, същото може и всеки библиотекар.

— А какво ще правим с вестникаря?

— Имам план, но ще ми трябва помощта на Алекс — отвърна Анабел и се обърна към Рубън: — Според теб каква е причината за просперитета на Дивайн?

— Ако намерим отговор на този въпрос, най-вероятно ще разберем защо убиват и взривяват хора — въздъхна гигантът.

— Мислиш ли, че с Оливър се е случило нещо лошо? — взря се в него Кейлъб.

— Не познавам човек, който умее да се грижи за себе си по-добре от Оливър! — убедено отвърна Рубън.

Да се надяваме, че си прав, помисли си Анабел.