Дяволската алтернатива
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Мисирков
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Дяволската алтернатива». Краткое содержание книги:
Световният политически елит е в паника, шпионските централи активират най-добрите си агенти, военните очакват заповеди…
— Сър — обади се той, — приближава се една моторница. Том Келър стана и отиде до екрана, който сочеше морякът. Виждаха се рояк светлинки, някои застанали на едно място, други подвижни, но всички те бяха доста далеч от „Фрея“. Една слаба светлинка като че ли се приближаваше откъм югоизток.
— Вероятно някоя рибарска моторница иска да стигне до риболовната зона още по изгрев слънце — каза Келър.
Лундквист гледаше иззад гърба му. Той превключи радара на друг обхват.
— Твърде много се приближава до нас — каза той.
Хората от моторницата би трябвало да са наясно относно размерите на „Фрея“. Танкерът имаше котвени светлини на бака и на кърмата. Освен това палубата му беше осветена с прожектори, а надстройката приличаше на коледно дърво със светлините си от каютите. Вместо да отмине, моторницата започна да заобикаля кърмата на „Фрея“.
— Като че ли иска да застане до нас — каза Келър.
— Не ми се вярва да е швартовият екипаж — каза Лундквист. — Те надали ще пристигнат преди седем.
— Може да не им се спи и са решили да подранят — каза Келър.
— Слез до началото на трапа — каза Келър на моряка — и ми казвай какво виждаш. Сложи си шлемофон, когато стигнеш там, и поддържай връзка с мен.
Трапът се намира в средата на кораба. На големите плавателни съдове той е толкова тежък, че се налага стоманени въжета, задвижвани от електромотор, да го спускат от леера до морското равнище или да го качат успоредно на леера. На „Фрея“ дори при пълно натоварване леерът е на девет метра от морето, а трапът е изцяло вдигнат.
След няколко секунди двамата офицери видяха как морякът излезе от надстройката под тях и тръгна по палубата. Когато стигна до челото на трапа, стъпи на една малка платформа, която стърчеше над морето, и погледна надолу. След това извади шлемофон от водонепроницаемото шкафче и намести слушалките на главата си. На мостика Лундквист натисна едно копче и мощен лъч освети отдалечилия се доста по палубата моряк, който се беше надвесил над черното море. Моторницата се беше изгубила от радарния екран. Намираше се твърде близо, за да бъде наблюдавана.
— Какво виждаш? — попита Лундквист по микрофона.
Гласът на моряка се върна на мостика:
— Нищо, сър.
Междувременно моторницата беше заобиколила „Фрея“ изотзад и се намираше точно под кърмата й. По цялата кърма предпазният леер на първа палуба беше най-близо по морската повърхност, на около шест метра над водата. За двамата души, стъпили на покрива на моторницата това разстояние се намаляваше кажи-речи наполовина. В момента, когато моторницата минаваше под кърмовата греда, двамата мъже хвърлиха тривърхи абордажни куки, които държаха. Стеблата на куките бяха обвити с черна гума.
Всяка от куките, теглеща след себе си въже, се закачи за леера. Когато моторницата потегли, покривът на каютата се измъкна изпод краката им и те увиснаха на въжетата до глезените във водата. И двамата започнаха да се катерят бързо, набирайки се на ръце, без да се грижат за преметнатите зад гърбовете им автомати. След две секунди моторницата излезе на светло и се насочи към трапа на „Фрея“.
— Вече я виждам — каза морякът горе. — Прилича на рибарска моторница.
— Не спускай трапа, преди да разбереш кои са — нареди му Лундквист от мостика.
Далеч зад него и под него двамата нападатели прекрачваха леера. Всеки откачи абордажната си кука и я хвърли в морето. Куките потънаха, повличайки след себе си въжетата. С бързи скокове двамата мъже стигнаха до десния борд и се завтекоха право към стоманените стълби. Безшумно, защото подметките им бяха гумени, се заизкачваха нагоре.
Моторницата се спря под трапа, пет метра под издадената площадка. Вътре в каютата четирима души се бяха превили на две. Кормчията гледаше мълком моряка над главата си.
— Кои сте вие? — попита го морякът. — Представете се.
Не получи отговор. Долу в снопа лъчи от прожектора човекът с черна вълнена шапка само го гледаше.
— Не иска да отговори — каза морякът в своя микрофон.
— Дръж светлината върху тях — заповяда му Лундквист. — Идвам да хвърля един поглед.
Докато траеше тази размяна на реплики, вниманието и на Лундквист, и на Келър беше насочено към левия борд и далеч пред мостика. Откъм десния борд вратата, водеща от крилото на мостика към самия мостик внезапно се отвори и пропусна облак леден въздух. И двамата офицери бързо се обърнаха. Вратата се затвори. Срещу тях бяха застанали двама мъже с черни плетени шапки, черни пуловери с поло-яка, черни долнища от анцузи и обувки с дебели гумени подметки. Всеки от тях беше насочил автомат към офицерите.