Родена в понеделник
- Автор: Бегшоу Луиз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Родена в понеделник». Краткое содержание книги:
Споглеждаме се усмихнати и изпитвам облекчение.
Въпреки закачките и голямата подкрепа, досега се държеше малко студено. А аз бях неблагодарна и дръпната. Харесвам усмивката му. Отпуска ме. Наистина ценя приятелството му.
— Продължавай — нарежда той.
— Добре — неспокойно преглъщам, но няма къде да побягна. — Казва се „Госпожа Уоткинс“.
— Скапано заглавие.
— Зная, трябва да измисля нещо по-приемливо. Както и да е, става дума за двама търговци на антики, които мамят възрастни дами и домакини и плащат жълти стотинки за ценните им вещи. Купуват някакъв бюфет от една старица, но когато го откарват, той се оказва обитаван от дух. Духът прави живота им черен и затова те се опитват да върнат бюфета. Но старицата се е преместила, а не могат да го продадат или зарежат, така че се налага да обикалят из страната да я търсят…
Не смея да го погледна. Взирам се в една от апетитните миниатюрни палачинки, но съм твърде напрегната, за да ям.
— И следва поредица от комични ситуации? — строго пита той.
Въздъхвам. Не му харесва. Трябваше да очаквам това.
— Да, поредица от комични ситуации — признавам. В момента ми е до смях колкото на Йори в потискащ мрачен ден.
Суон мълчи, а аз вяло побутвам парчетата в чинията си.
Той повдига брадичката ми със загрубелия си пръст, за да срещне очите ми.
— Не е зле, Анна!
Засилвам.
— Наистина ли?
Кимва.
— Старомоден тип комедия, но свежа, забавна… поне като сюжет. Трябва доста да се потрудиш, докато някой се съгласи да го разработи, но аз бих проявил интерес.
— Благодаря…
— Не ми благодари — смъмря ме той и отпива глътка вино. — Довърши сценария и ме накарай да се гордея с теб.
Гърлото ми пресъхва. Отчаяно искам да се гордее с мен.
— Ще се постарая.
— Ако имаш време, разбира се.
— Какво?
— Е! — плъзга поглед по тялото ми. — Нали все още трябва да ме шпионираш и да докладваш на „Уининг“.
— „Ред Крест“.
— Да де. А и със сигурност ще бъдеш доста заета с новите си интереси.
— С новите си какво? — питам примигвайки.
Суон повдига буйните си вежди.
— Годеникът ти. Не ми казвай, че си забравила за него.
— О — сепвам се, — не, разбира се.
— Много красив пръстен — казва той с топлота.
— Благодаря.
— Кога щеше да ми кажеш?
— Случи се едва миналата седмица — оправдавам се. — Щях да ти кажа днес. Но Мишел ме изпревари.
— Да.
Настъпва дълго мълчание. Изяждам голяма маслина, за да запълня паузата. Чудесна е, но в устата ми остава вкус на пепел. Не искам да обсъждам Чарлс с него. „Защото темата е твърде лична“, самоубеждавам се.
— Надявам се, че ще бъдете щастливи.
— Не искаш ли да знаеш кой е годеникът ми?
— Вече зная — отвръща. — Чарлс Доусън.
Примигвам.
— Откъде знаеш името му?
— Имам си източници.
Отново мълчание. „Не одобрява годежа ми“, мисля си тревожно. Може би също като Лили и Кити смята, че ще се откажа от кариерата си.
— Значи знаеш за Честър Хаус и всичко останало? — пелтеча. — За мен нищо няма да се промени.
— Разбира се, че ще се промени.
— Ще продължа да работя. Искам да пиша сценарии — възразявам. Защо изведнъж ми се доплаква? Гневно стискам клепачи, за да спра сълзите. — Имам мечти.
— Радвам се да го чуя.
— Няма ли да ме поздравиш? — питам, като се надявам гласът ми да не звучи твърде пискливо.
— Не — отвръща Суон. — Ще ти пожелая радост. Както в една адаптация на Джейн Остин, която режисирах в колежа. В миналото на жените пожелавали радост. Поздравления поднасяли само на мъжете, които са имали късмета да спечелят ръката на някоя дама.
Старая се да не го зяпам.
— Много… благородно.
— Старомоден съм в доста отношения — Суон извръща глава.
— Много… — продължавам, сякаш човъркам болен зъб. — Много хора ме поздравяват, защото Чарлс е заможен.
— Доста повече от заможен, доколкото разбрах.
— Така е — признавам.
— Какво значение има това? — пита той и ме поглежда с присвити очи.
— Никакво — отвръщам припряно. — Точно това се опитвам да ти кажа. Никакво. Няма да стана богата провинциална дама и да се откажа от писането на сценарии.
— Значи не се омъжваш за него заради парите му?
— Никога не бих направила такова нещо! — изкрещявам гневно. Този път наистина съм ядосана. Очите ми святкат. Не мога да търпя да ми говори така. Не ме е грижа, когато другите хора отправят подобни намеци, но той? За нищо на света!
Отново настъпва изнервящо мълчание, след което го чувам да казва:
— Вярвам ти, Анна.
Махва на сервитьора, който след по-малко от пет секунди се появява до масата ни със сметката. Суон дори не го поглежда, докато му подава две банкноти от петдесет лири, които той прибира в джоба си и изчезва светкавично. Нищо в менюто не струва повече от четири лири.