Родена в понеделник
- Автор: Бегшоу Луиз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Родена в понеделник». Краткое содержание книги:
— Не, не ме интересува. Двамата с Ели сте скалъпили нещо, за да си припишете заслугите за „Майката на булката“.
— Проектът е мой. Аз намерих сценария — казва Кити. — Ти потвърди това публично — напомня ми.
— Защото ме принуди.
— О, голяма фантазьорка си — подмята с презрение и добавя високо: — Причината за уволнението ти са изфабрикуваните вчера доклади за огледи на места за снимки. Не си ходила там!
Предполагам, че има шпионин, който ме е видял с Чарлс.
— Истина е. Изфабрикувах ги — признавам. — Но половин ден отсъствие от работа не е основание да уволниш единствения човек в офиса, който е предложил добър проект от шест месеца насам.
— Не си свършила почти нищо. Всъщност нищо.
— Аз намерих сценария и режисьора — казвам й в очите.
— Написа една рецензия, а Марк Суон щеше да се съгласи и без това. Прие заради сценария, не заради теб. Вече беше в списъка ни от режисьори, с които възнамерявахме да се свържем. А и начинът, по който си подходила към него, е ужасно непрофесионален — ръмжи Кити. — Що се отнася до останалия ти така наречен „принос“, не си ни предоставила никаква информация за предснимачния процес. С Ели сме много разочаровани от теб.
— Ти просто завиждаш — казвам й. — Завиждаш ми, че мога да откривам добри сценарии, че Марк Суон ме харесвала сега и за това, че ще се омъжвам — добавям, внезапно осъзнала истината. — Жените би трябвало да си помагат в бизнеса, но ти си една от онези жалки стари чанти, които не търпят конкуренция. Харесваше ме, докато бях незабележима твоя подчинена. Веднага щом започнах да се изявявам, искаш да ме разкараш.
— Не си въобразявай, че Марк Суон ще те защити! — сопва се Кити. — Той има договор с нас. Държим го в ръцете си — изтъква подло. — Не може просто да се откаже, за да спаси кожата на някакво двуметрово женище. Да, точно така, изчезвай — изкрещява, когато натискам бутона и влизам в асансьора. — Бързай да опустошиш Токио или някой друг град.
— Имаш нужда от още няколко пластични операции — отвръщам й. — Тези бръчки няма да изчезнат от само себе си. Чао, Кити. Радвай се на живота на стара мома! — извиквам гръмогласно и с най-голямо задоволство забелязвам изражението й, преди вратите милостиво да се затворят и да поема надолу към фоайето.
Минавам по слънчевите улици на Сохо и ми се струва, че всеки момент ще рухна. Главно защото разочарованието ми е примесено със срам. Отправих към Кити обиди като онези, които сама понасям заради външността си и липсата на мъж в живота си, а би трябвало да заклеймя само себичния й, отмъстителен нрав. Но инстинктивно знаех, че ще я засегна дълбоко, и успях. Защо не? Аз бих се почувствала наранена от подобна обида.
Атаката на двуметровата жена — доста оригинален филм, опитвам се да се надсмея над случилото се и да се отърся от горчилката.
Решавам да се прибера с метрото, защото по обяд ще бъде претъпкано и няма да си позволя да заплача пред толкова хора.
Когато се прибирам, Лили седи на дивана и с една ръка разресва водопада от платиненоруси коси, а с другата държи телефона до ухото си.
— Да — смее се тя. — Разбира се, скъпи! — разочаровано поглежда към мен. — Всъщност току-що влезе. Искаш ли да поговориш с нея? Така ли? О, тогава трябва да ви оставя — примирява се и се засмива глезено. След това ми подава слушалката и смехът й секва, сякаш някой е натиснал бутон. — За теб е — казва сърдито: — Чарлс.
Каква работа има да очарова точно него? Подозрително я поглеждам, но тя просто навежда глава и продължава усилено да разресва косите си.
— Здравей, скъпа — казва той. — Добре ли мина денят ти?
— Никак — отвръщам. — Току-що ме уволниха.
Четката застива в ръката на Лили. Заслушва се с ококорени очи.
— Не! — извиква гневно Чарлс. — Какви са тия хора, идиоти?
„Напълно ме подкрепя“, мисля си. Трябва да му бъда благодарна. Всъщност наистина съм му благодарна.
— Много мило — казвам. — Ако си свободен, ще вечеряме у родителите ми.
— Свободен ли? Разбира се! — потвърждава радостно. — В колко часа?
— В осем.
— Ще те взема в шест. Не, в пет и половина, щом вече не си на работа, за да избегнем пиковия час.
— Не искам да ходя при тях — проплаквам. — Искам да си остана у дома и да се напия.
— Би ти се отразило зле, скъпа.
— На кого му пука? — изкрещявам и веднага съжалявам за избухването си. Той няма никаква вина, нали? — Искам да кажа… прав си — поправям се глуповато.
— Това означава ли, че няма повече да работиш с онзи твой приятел Марк Суон? — пита Чарлс.