Покани ме да вляза
- Автор: Линдквист Йон Айвиде
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Покани ме да вляза». Краткое содержание книги:
Но сегашният труп беше на възрастен мъж, и то прочут.
Возеше количката по празните коридори. Единственият звук беше поскърцването на гумените колела по линолеума. Тук нямаше цветна маркировка по пода. Дойдеше ли външен човек, винаги го придружаваше някой от болницата.
Бенке изчака полицията да направи снимки на мъртвото тяло навън пред входа. Иззад заграждението няколко души от пресата снимаха сградата с ярки светкавици. Утре снимките ще са във вестниците, допълнени с пунктирна линия, за да се види как е падало тялото.
Това е то да си прочут.
Очертанията под чаршафа не загатваха за нищо подобно. Изглеждаха по най-обичайния начин. Той знаеше, че мъжът на вид е като чудовище, че тялото му се бе пръснало като балон с вода при удара в замръзналата земя — за щастие беше закрито с чаршафа. Под него всички сме еднакви.
Обаче със сигурност мнозина щяха да изпитат облекчение, задето тъкмо тези мъртви останки отиваха сега в хладилната камера, а после в крематориума, след като патоанатомите си свършат работата. Покойният беше с рана на шията, която фотографът на полицията засне с особено усърдие.
Но това ли е най-важното?
Бенке се изживяваше като малко нещо философ. Сигурно заради професията. В края на краищата бе виждал толкова често самата човешка същност, неприкрита от нищо, че си беше развил своя теория, и то много проста.
— Всичко е в мозъка.
Гласът му отекна в празните коридори, когато спря количката пред вратата на моргата, набра кода и я отвори.
Да. Всичко е в мозъка. Изначално. Тялото е просто един вид помощно средство, което мозъкът е принуден да мъкне, за да поддържа живота си. Но всичко изначално си е заложено в мозъка. И единственият начин да бъде променен някой като този под чаршафа е да му се оперира мозъкът.
Или да се изключи.
Механизмът, който трябваше да държи вратата отворена в продължение на десет секунди след въвеждането на кода, още не беше поправен и се наложи Бенке да я крепи отворена с едната ръка, а с другата хвана количката откъм главата и я дръпна навътре. Тя се удари в касата на вратата и той изруга.
Ако беше в хирургията, щяха да са го оправили на мига.
В този миг забеляза нещо необичайно.
Вляво и малко по-ниско от издутината, която представляваше главата на покойника, на чаршафа се появи кафеникаво петно. Вратата се заключи зад тях, когато Бенке се наведе да погледне. Петното бавно се разрастваше.
Той кърви.
Бенке не беше от най-плашливите. А и такива неща му се бяха случвали вече. Вероятно е имало някой запушен съд в черепа и кръвта беше пръснала от удара в касата на вратата.
Петното на чаршафа се уголемяваше.
Бенке отиде до аптечката и извади лейкопласт и марля. Винаги бе намирал за смешно да има аптечка на такова място, но тя все пак беше предназначена за живите — в случай че някой се нарани тук, прищипе си пръст с носилката или нещо подобно.
Пое си дъх и хвана края на чаршафа. Разбира се, не се страхуваше от трупове, но нали този изглеждаше наистина ужасно. А Бенке бе принуден да направи превръзка с лепенка. Щеше да си изпати, ако моргата се олее с кръв.
Така че преглътна и дръпна чаршафа.
Лицето на мъжа не подлежеше на описание. Беше непонятно как е останал жив цяла седмица в подобно състояние. По него нямаше нищо човешко освен едно ухо и… око.
Не можаха ли… да го залепят?
Окото беше отворено. Естествено. Почти нямаше клепач, с който да се затвори. Освен това беше толкова пострадало, че сякаш имаше белези даже по склерата.
Бенке откъсна очи от мъртвешкия поглед и се съсредоточи върху задачата си. Изглежда, кръвта беше от раната на шията му.
Чу се меко капване и той се огледа трескаво. По дяволите. Взе да се изнервя. Ето, още веднъж. Идваше откъм краката му. Погледна надолу. От количката се стече капка вода и падна върху обувката му. Кап.
Вода?
Прегледа раната на шията му. Около нея се бе образувала локвичка и се стичаше от носилката.
Кап.
Отмести крака си. Поредната капка падна на плочките.
Пльок.
Топна пръст в насъбралата се течност, потърка палеца и показалеца си. Не беше вода, а някаква хлъзгава, жилава, прозрачна течност. Помириса пръстите си. Нищо познато.