Камъкът на раздялата

— Какво искаш да кажеш? — попита Джосуа; очите му напрегнато се взираха в лицето на магьосницата.

Гелое посочи картата.

— Ето тук, отвъд гората на изток, се простират полята на Високите тритинги. Там, близо до мястото, на което някога се е намирал древният град Енки-е-Шао’сейе, близо до границата между горите и степите, е мястото, където норните и ситите са се разделили завинаги. Нарича се Сесуад’ра — Камъкът на раздялата.

— И… и там ще сме в безопасност? — възбудено попита Странгиард.

— За известно време — отвърна Гелое. — Това е място с огромна сила, така че наследството му може да ни запази от поданиците на Краля на бурите поне за кратко. Но това е достатъчно, тъй като точно от време се нуждаем най-много — време да съберем всички, които биха се борили срещу Елиас, време да сплотим разпръснатите си съюзници. Но най-важното, трябва ни време, за да разкрием тайната на трите Велики меча и да намерим начин да се борим със заплахата от Краля на бурите.

Джосуа се взираше в надрасканата с линии прах. Най-после каза:

— Това поне е начало. В цялото отчаяние това е поне малък проблясък на надежда.

— Точно затова дойдох при вас — каза магьосницата. — И пак затова казах на момчето да отиде там, когато може, и да доведе всички, които са с него.

Отец Странгиард се покашля извинително.

— Боя се, че не разбирам. Как си говорила със Саймън? Ако си била в далечния север, няма как да стигнеш дотук за толкова време. Да не би да си използвала пощенски гълъби, както правеше Джарнауга?

Тя поклати глава.

— Не. Говорих с него чрез момичето, Лелет. Трудно е да се обясни, но тя ми помогна да стана по-силна, така че да мога да стигна чак до Ийканук и да кажа на Саймън за Камъка на раздялата. — Тя почна да изтрива картата с ботуша си. — Глупаво е да оставим съобщение, което показва накъде сме се запътили — каза и се изсмя дрезгаво.

— Можеш ли по този начин да говориш с всекиго? — попита разпалено Джосуа.

Гелое поклати глава.

— Срещала съм Саймън и съм го докосвала. Той бе в дома ми. Не мога да говоря с човек, когото не познавам.

— Но племенницата ми Мириамел е била в дома ти или поне така ми казаха — нетърпеливо каза принцът. — Много се тревожа за нея. Можеш ли да я намериш и да поговориш с нея?

— Вече опитах. — Магьосницата се изправи и погледна към Лелет. Малкото момиче се разхождаше по полянката, бледите му устни се движеха, все едно в тиха песен. — Има нещо или някой близо до нея, който ми попречи да я достигна… някаква стена. Имах много малко сила и времето ми бе на привършване, така че не опитах втори път.