Първият закон

— Така мисля. Значката му изглеждаше редовна. Някакъв китаец. Не бе от хората на Панос, сигурен съм.

— И какво те попита?

— Дали съм бил на работа в полунощ и мога ли да го докажа. Отговорих му положително и това като че ли му беше достатъчно. Затова останах като гръмнат, когато разбрах, че са издали заповед за арестуването ми. Искам да кажа — нали знаят, че не съм убил Ранди и Клинт? Не разбирам.

— А какво ще кажеш за Крийд?

— Същото. Пак бях на работа, нямаше толкова много клиенти, но все някой ще си спомни. Може би смятат, че аз не съм човекът, който е стрелял по Крийд. Че съм бил съучастник на Клинт и Ранди.

Холидей се бе излегнал на дивана с ръце, кръстосани зад главата.

Харди постоя, без да каже нищо, като подръпваше бинта на ръката си.

— Имаш ли нещо против да ми разкажеш още веднъж къде си бил през нощта, когато е убит Силвърман? Последния път, когато говорихме за това, алибито ти куцаше.

Холидей се изправи и седна. Прокара ръка през косата си, подръпна мустаци. Когато проговори, лицето му имаше смутено изражение.

— Ако искаш да знаеш истината, скарахме се с приятелката ми, аз излязох и си намерих друго момиче. Не мога да я открия пак, дори това да ми струва живота.

— Може и да се наложи. За да си спасиш живота.

Той поклати глава.

— В нейната къща ли бяхте? — попита Харди.

— Да. Беше апартамент, струва ми се.

— И къде се намираше?

— Тя караше, аз дремех. Не зная.

— А на сутринта?

Холидей разкриви лице.

— Нямаше сутрин, тръгнах си веднага след… Да де, малко се залутах.

— Пиян ли беше?

— Вероятно. Сигурно.

Харди се намръщи.

— Което означава, че нямаш алиби за случая Силвърман — каза той и продължи, без да дочака отговор. — Откъде ми се обади вчера?

— От приятелката ми.

— Поредната?

— Истинската.

— Онази, с която сте се скарали в четвъртък?

— Да. Казва се Мишел. При нея съм.

— Радвам се за теб. Това е прекрасно. Следователно историята за съпругата на важната клечка е…

— Измислена.

— Страхотно! Да те попитам и още нещо: според вестника в нощта преди убийството на Силвърман ти си загубил много пари. Вярно ли е това?

— Да. Но не съм ходил да си го взимам обратно. Не съм. Кълна ти се, Диз!

— Кълнеш се. Не е зле. Ти се закле и за алибито си — каза Харди и поклати ядосано глава. — Хубаво щеше да е, ако знаех това една седмица по-рано. — За да се съсредоточи той си пое бавно и продължително дъх и после издиша тежко. — Добре, Джон. Оказва се, че идеята ми да се предадеш, защото си нямал възможност да извършиш нито едно от тези престъпления, не е чак толкова добра. Едно стига. — Харди погледна Холидей право в очите. — Как бих могъл да съм сигурен, че не си извършил това? Имаш ли някакви предложения?

— Казах ти. Познаваш ме, Диз.