![Прокоба [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/5/6/prokoba-bg-download.jpg)
Прокоба [bg]
- Автор: Лэкберг Камилла
- Серия: patrik hedstrom #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-303-2
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Прокоба [bg]». Краткое содержание книги:
– Патрик, имаш ли минутка? – Аника млъкна, защото видя, че той говори по телефона.
Патрик вдигна предупредително показалец – знак да изчака. Явно разговорът отиваше към своя край.
– Добре – с раздразнение каза Патрик на събеседника си по телефона. – Вие ще ни дадете дневника, а когато и ако заловим извършителя, ще съобщим първо на вашата медия.
Той затръшна слушалката и се обърна към Аника с измъчен вид.
– Ама че идиоти! – отчетливо отсече той и въздъхна.
– С репортера от вестника ли говори? – попита Аника и седна.
– Да. Официално сключих сделка с дявола. Без уговорката да им дадем информация пак щяхме да изкопчим дневника от тях, но щяха да протакат. От три дни се пазарим. Затова в крайна сметка реших да им подхвърля кокал.
– Разбирам.
Чак сега Патрик забеляза, че Аника чака с нетърпение да вземе думата.
– А теб какво те вълнува? – попита той.
– Запитването, което изпратих до колегите в страната, даде резултат – съобщи тя с нескрито задоволство.
– Толкова бързо? – изненада се Патрик.
– Да. Явно вниманието, което медиите отделят на града ни, си казва думата и в случая работи в наша полза – установи Аника.
– Каква информация ти изпратиха? – попита Патрик. В гласа му се прокрадна трескаво нетърпение.
– Натъкнах се на още два подобни случая – Аника погледна в книжата пред себе си. – Поне причината за смъртта съвпада стопроцентово. Освен това… – тя се подвоуми – …близо до телата е открит същият предмет, който сте забелязали до Марит и Расмус.
– Ти да видиш! – Патрик се наведе напред. – Друго? Искам да знам всичко!
– Първият случай е от Лунд. Петдесетинагодишен мъж, починал преди шест години, силно алкохолизиран. Травмите по трупа събудили известни подозрения, но в крайна сметка заключението гласи, че е починал от алкохолна интоксикация.
Тя погледна Патрик, а той ѝ даде знак да продължи.
– Вторият случай датира отпреди десет години: седемдесетгодишна жена от Нюшопинг. В архивите фигурира като убийство, но извършителят не е заловен.
– Значи, още две убийства – Патрик започваше да осъзнава мащабите на случая, с който се сблъскваха. – Открихме общо четири убийства, които са свързани.
– Така изглежда – потвърди Аника, свали си очилата и ги повъртя из ръцете си.
– Четири убийства – повтори обезверено Патрик. Умората се спускаше като сива пелена над лицето му.
– Четири убийства плюс убийството на Лилемур Першон. Според мен работното ни натоварване надхвърля възможностите ни.
– Какво намекваш? Че няма да се справим с разследването и трябва да поискаме подкрепление ли?
Патрик изгледа замислено Аника. Донякъде тя имаше право. От друга страна обаче, работещите в управлението в Танумсхеде познаваха отлично обстоятелствата по трите случая и според Патрик имаха най-големи шансове да подредят парчетата от пъзела. Осъзнаваше необходимостта от сътрудничество с други управления в страната, но това ни най-малко не разколебаваше увереността му, че са достатъчно компетентни да се справят със ситуацията.
– Ще започнем сами, а ако се наложи, ще поискаме помощ – каза той и Аника кимна, – щом Патрик смята така, значи, това е най-правилно.
– Кога смяташ да докладваш на Мелберг? – Тя размаха записките си.
– Веднага, щом поговоря с колегите, ръководили разследването в Лунд и в Нюшопинг. Трябва ми телефон за връзка.
– Ще ти оставя записките си. Там ще намериш всичко необходимо.
Той я погледна с благодарност. До вратата Аника спря.
– Значи, имаме си работа със сериен убиец? – колебливо попита тя. Сама не можеше да повярва, че го е изрекла.
– Така изглежда – потвърди Патрик и вдигна слушалката.
– Колко уютен дом имаш! – Ана огледа долния етаж.
– Според мен изглежда оголяло. Пернила отнесе половината покъщнина, а аз… така и не намерих време да попълня липсата. В момента не виждам смисъл да го правя. Налага се да се разделя с тази къща, а в апартамент няма как да събера толкова много мебели и вещи.
Ана го погледна съчувствено.
– Не ти е лесно – отбеляза тя.
– Така е – кимна Дан. – Но в сравнение с твоите перипетии моите несполуки изглеждат…
– Не се чувствай длъжен да сравняваш живота си с моя – усмихна се Ана. – Всеки човек има свой поглед върху нещата и не очаквам аз да съм мерилото за хорското нещастие.
– Благодаря – усмихна се широко Дан. – Значи, даваш ми пълен картбланш да мрънкам, колко си искам.
– Е, не чак толкова – засмя се Ана.