Прокоба [bg]

Почукване на вратата прекъсна мрачните му размисли.

– Патрик, пристигна сигнал за автомобилна катастрофа. Единично пътнотранспортно произшествие на пътя за Санес.

– Добре – кимна Патрик и стана. – Я кажи, днес ли започва работа момичето на мястото на Ернст? Хана Крюсе, нали?

– Да, но още няма осем.

– Тогава ще взема Мартин. Иначе смятах да я поразведа насам-натам с колата, докато влезе в час.

– Съчувствам ѝ.

– Защото ще пътува с мен ли? – попита Патрик и я стрелна с престорено ядосан поглед.

– Естествено – отвърна Аника. – Нали те знам как шофираш… Ако обаче говорим сериозно, най-трудно ще ѝ бъде с Мелберг.

– След като прегледах автобиографията на Хана, смятам, че няма по-подходящ кандидат да се справи с него. Съдейки по професионалния ѝ опит и отзивите за постиженията ѝ, трябва да е мъжко момиче.

– Възниква единствено въпросът защо в такъв случай кандидатства за работа в Танумсхеде…

– Да, права си – съгласи се Патрик, докато си обличаше якето. – Направо я попитай защо се унижава дотам, да се забута в безперспективен участък като нашия, където ще работи с пълни аматьори…

Патрик смигна на Аника, а тя леко го тупна по рамото.

– Стига, де, знаеш, че не исках да кажа това.

– Знам, само те дразня… Впрочем имаш ли някаква информация какво да очакваме на местопроизшествието? Ранени? Загинали?

– Според очевидеца, подал сигнала, в колата имало само един човек. Мъртъв.

– Да му се не види! Ще взема Мартин и отиваме да проверим. Едва ли ще се бавим. Докато ни няма, разведи Хана из участъка.

В същия миг от рецепцията долетя женски глас:

– Ехо, има ли някой?

– Сигурно е тя – предположи Аника и тръгна към вратата.

Патрик, който изгаряше от любопитство да види новото женско попълнение в екипа, я последва.

Новата колежка го изненада. Сам не знаеше какво бе очаквал, но вероятно някоя… по-едра. И не толкова сладникава… и руса. Жената протегна ръка първо на Патрик, после на Аника и се представи:

– Казвам се Хана Крюсе и днес започвам работа тук.

Поне гласът оправда очакванията му в по-голяма степен: дълбок, категоричен. Ръкостискането показваше, че спортува усилено. Патрик се принуди да коригира първото си впечатление.

– Аз съм Патрик Хедстрьом, а това е Аника Янсон, гръбнакът на този участък.

Хана се усмихна.

– Самотен стожер на женското начало в работна среда, изцяло доминирана от мъже, доколкото разбрах. Поне досега.

– Да си призная, много се зарадвах, когато разбрах, че се задава подкрепление в борбата с тестостеронната хегемония в участъка.

– Момичета, по-късно ще имате възможност да се опознаете – прекъсна ги Патрик. – Хана, току-що получихме информация за пътнотранспортно произшествие с летален изход. Ако нямаш нищо против, възнамерявах да те взема със себе си. Ще започнеш първия си работен ден с подобаваща доза адреналин.