Прокоба [bg]

Няколко часа по-късно пристигнаха пред управлението в Лунд. Краката им се бяха схванали, а гърбовете ги боляха. Спряха само веднъж, за да се поразтъпчат и да посетят тоалетната, защото нямаха търпение да се срещнат с комисар Шел Сандберг. Той слезе да ги посрещне. Според графика тази събота комисарят не беше дежурен, но след телефонния разговор с Патрик веднага се съгласи да се отбие в участъка.

– Добре ли пътувахте? – осведоми се Шел Сандберг и тръгна напред с пъргави стъпки.

Беше дребен – около метър и шейсет, предположи Патрик, – но компенсираше ръста си с удивителна енергичност. Докато говореше, цялото му тяло се движеше и той жестикулираше бурно. И Мартин, и Патрик се затрудняваха да смогнат на темпа му. Този своеобразен „бегом-марш“ ги отведе до стая за кафе. Шел позволи на Патрик и Мартин да влязат преди него.

– Предпочитам да поговорим тук, отколкото в кабинета ми – поясни той и посочи маса, отрупана с папки. Върху най-горната пишеше „Бьорие Кнюдсен“ – името на третата жертва или на втората – ако се следва хронологията на събитията.

Седнаха и Шел плъзна купчина папки към Патрик.

– Вчера прегледах всички материали. След като получихме запитването от Танумсхеде, погледнах на обстоятелствата по случая от съвсем различен ъгъл. – Той поклати глава със съжаление, сякаш за да се извини.

– Преди шест години не заподозряхте ли, че в случая има нещо съмнително? – попита Патрик съвсем деликатно, за да не прозвучи въпроса му обвинително.

Шел пак поклати глава. Мустаците му подскочиха комично.

– Не. Честно казано, не открихме нищо съмнително. Все пак смъртта на алкохолик като Бьорие не изненада никого. Няколко пъти той беше на крачка да умре от алкохолно отравяне и се спаси на косъм. Затова предположихме, че… Допуснахме грешка – призна той и разпери ръце с болезнена гримаса.

– Предвид обстоятелствата грешката ви е била съвсем обяснима – успокои го Патрик. – Ние също първоначално взехме убийството на Марит Каспершен за нещастен случай.

Шел видимо се почувства облекчен от това признание на колегата си.

– Коя част от запитването ни ви накара да се сетите точно за този случай? – попита Мартин, като се опитваше да не се взира в мустаците на комисаря.

Мартин още беше блед заради пътуването и лапна няколко бисквити, за да облекчи неразположението си. Обикновено му трябваха два-три часа, докато се съвземе.

Шел не отговори, а започна да прехвърля папките. Явно знаеше какво търси. Извади една папка, отвори я и я сложи пред Патрик и Мартин.

– Погледнете. Това са снимките от мястото, където открихме тялото на Бьорие. Трупът беше престоял повече от седмица в апартамента и гледката не е никак приятна – предупреди ги той. – Съседите са усетили, че нещо се е случило, чак когато започнало да мирише.