Прокоба [bg]

– Не смятам, че Мехмет е виновен. Ако те бях видял да отмъкваш дневника на Барби, и аз щях да те издам.

– Не се и съмнявам, пъзльо такъв! – От ярост ръцете на Тина се разтрепериха. – Проблемът ти е, че прекарваш цялото си време около „Стюреплан“. Затова си въобразяваш, че е нормално да размахваш кредитната карта на тате, да не мислиш за нищо, да лентяйстваш и да живееш на чужд гръб. Толкова си жалък! И имаш наглостта да ми обясняваш кое е правилно и кое – грешно! Аз поне правя нещо с живота си, имаш цели, амбиции! И талант – каквото и да казва онази нещастница Барби!

– Ето къде те стягала обувката – ехидно отвърна Кале. – Барби е написала нещо за така наречената ти кариера, ти си побесняла и понеже си ужасно дребнава, си решила за отмъщение да разголиш личния ѝ живот в пресата. Добре чух за какво кудкудякахте вечерта, когато Барби умря. Ядоса ѝ се, защото тя каза онова, което си мислим всички.

– Проклетницата ме излъга. Кълнеше се, че не ме е наричала бездарна зад гърба ми. Не съм злословила, повтаряше тя, някой нарочно ме е натопил, за да ни скара. Но после прочетох какво е написала в дневника си и разбрах истината. Разправяла е разни глупости за мен на всички.

Тина бутна една чаша, тя падна на пода и се строши. Парчетата стъкло се разлетяха в радиус от няколко метра.

– МАМКА МУ! – изкрещя Тина, остави таблата на барплота, взе метлата и започна да събира парчетата. – Да му се не види!

– Я не преувеличавай – спокойно каза Кале. – От Барби не съм чул нито една лоша дума по твой адрес. Тя все те окуражаваше. Самата ти го призна по време на последната ни среща с Лаш. А доколкото си спомням, докато говореше за нея, проля доста фалшиви сълзи.

– Нали не мислиш, че съм толкова тъпа да одумвам жена, която вече не е сред живите?

Тина събра и последните парченца от счупената чаша.

– Каквото и да е написала в дневника, не можеш да я упрекнеш, защото това е самата истина: грачиш като гарга и на твое място бих започнал да си подготвям документите за работа в „Макдоналдс“.

Кале се разсмя и погледна в камерата. Тина пусна метлата на пода и се озова до него с един скок.

– Внимавай какви ги говориш, Кале – процеди тя с лице, почти долепено до неговото. – Не забравяй, че и аз бях там онази вечер и видях как ѝ се нахвърли с тежки упреци. Ядоса се, защото Барби разправяла, че майка ти се самоубила заради баща ти или нещо подобно. Барби отричаше да е разпространявала подобни клюки. На твое място бих си мълчала…

Тина взе таблата и влезе в ресторанта. Кръвта се отдръпна от лицето на Кале. Той си спомни обвиненията, тежките упреци, които хвърли в лицето на Барби. Тя остана изумена и започна през сълзи да го уверява в невинността си. Кале така и не успя да се отърси от усещането, че клетвите на Барби са съвсем искрени.