![Оставих те да си отидеш [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/1/9/ostavih-te-da-si-otidesh-bg-download.jpg)
Оставих те да си отидеш [bg]
- Автор: Макинтош Клер
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-2077-2
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Оставих те да си отидеш [bg]». Краткое содержание книги:
Възхитително добър роман. Лий Чайлд
Ужасяващо и завладяващо четиво с главозамайващ обрат, който ме смаза. Толкова го харесах, че не исках да приключва. Питър Джеймс
Въздействащ, завладяващ и състрадателен. Паула Хоукинс, автор на Момичето от влака
– Хайде да оставим куфарите и веднага да излезем навън – каза ти, когато пристигнахме в мраморното лоби.
– Ще сме тук цели две седмици. Ще си поръчаме румсървис и ще си разопаковаме багажа – градът ще е тук и на сутринта. Освен това – пуснах ти ръка и те стиснах за задника – ние първата брачна нощ.
Ти ме целуна, езикът ти обходи устата ми, но после се дръпна и ме хвана за ръката.
– Даже няма десет часа! Хайде де, дай поне да се разходим наоколо и да пийнем по нещо някъде, след което ти обещавам, че ще се приберем.
Рецепционистът се усмихна, не си правеше труда да прикрие удоволствието си от нашето импровизирано шоу.
– Любовна свада? – Засмя се той, въпреки погледа, с който го изгледах. Останах потресен, че и ти се засмя с него.
– Опитвам се да убедя съпруга си – усмихна се, когато изрече думата, и ми намигна, все едно това щеше да промени нещо, – че трябва да се разходим из Венеция, преди да видим стаята си. Градът изглежда толкова красив. – Затвори очите си за малко по-дълго от нормалното и аз осъзнах, че си пияна.
– Красив е, signora, но не толкова, колкото вас. – Рецепционистът направи нелеп поклон.
Погледнах те, очаквах да завъртиш очи, но вместо това ти се беше изчервила и видях, че си поласкана. Поласкана от това жиголо, този мазен палячо със своя маникюр на ръцете и цветенце на ревера.
– Дайте ни ключа, моля – казах аз. Застанах пред теб и се облегнах на рецепцията. Последва кратка пауза, преди рецепционистът да ми подаде портфейл с две магнитни карти с размерите на кредитна.
– Виопа sera, signore.
Вече не се усмихваше.
Отказах помощ за куфарите ни и те оставих да влачиш своя до асансьора, където натиснах бутона за третия етаж. Наблюдавах те в огледалото.
– Беше приятен, нали? – попита ме ти и аз усетих надигащата се в гърлото ми жлъчка. Толкова добре си прекарахме на летището, толкова приятно беше по време на полета и сега ти опропасти всичко. Говореше, но аз не те слушах: мислех си как му се усмихваше, как се изчерви и му позволи да флиртува с теб, как ти хареса.
Стаята ни се намираше в края на покрит с мокет коридор. Пъхнах магнитната карта в четеца и зачаках кликването, което подсказваше, че вратата е отключена. Отворих я и плъзнах куфара си през нея, без да ми пука дали ще те удари на влизане. В стаята беше горещо – прекалено горещо – но прозорците не се отвориха и аз охлабих яката си, за да се охладя. Кръвта туптеше в ушите ми, но ти продължаваше да говориш, продължаваше да бръщолевиш, все едно нищо не се беше случило, все едно не ме беше унижила.
Юмрукът ми се сви инстинктивно, кожата ми се опъна над напрегнатите ми кокалчета. Напрежението растеше като балон в гърдите ми и изпълваше всяко свободно местенце, буташе дробовете ми настрани. Погледнах те, все още се смееше, все още бърбореше и аз вдигнах юмрука си и го стоварих в лицето ти.
В същия миг балонът се спука. В мен се разля спокойствие, като изпускането на адреналин след секс или след тренировка във фитнес салона. Главоболието ми намаля и мускулчето в ъгъла на окото ми престана да трепти. Ти издаде гъргорещ, сподавен звук, но аз не те погледнах. Напуснах стаята и слязох с асансьора отново до рецепцията. Излязох направо навън на улицата. Намерих един бар и изпих две бири. Не обърнах никакво внимание на бармана, който се опита да ме въвлече в разговор.
Час по-късно се прибрах в хотела.
– Може ли малко лед, моля?
– Si, signore. – Рецепционистът изчезна и след малко се върна с кофичка с лед. – Желаете ли винени чаши, signore?
– Не, благодаря ви.
Вече се бях успокоил, дишането ми беше умерено и бавно. Качих се по стълбите, не бързах да се прибирам.
Когато отворих вратата, те видях, свита на леглото. Изправи се и се сви в края му, по-близо до таблата. На шкафчето отстрани имаше купчина с кървави салфетки, но въпреки опитите ти да се почистиш, все още имаше засъхнала кръв над горната ти устна. Носът и едното ти око вече бяха посинели. Когато ме видя, започна да плачеш и сълзите ти придобиха кървав нюанс, когато стигнаха до брадичката ти, покапаха на ризата ти и я оцветиха в розово.
Поставих кофичката на масата и взех една кърпа, в която сложих лед и после я завързах. Седнах до теб. Цялата трепереше, но нежно наложих студения компрес върху кожата ти.
– Намерих един чудесен бар – казах ти аз. – Мисля, че ще ти хареса. Разходих се наоколо и видях няколко местенца, които можем да посетим за обяд утре, ако ти се ходи.