Монетата [bg]

73.

22:33

Вратата на стълбището се взриви. Мощният експлозив я изтръгна от пантите и я запрати към платформата, където тя едва не падна върху хората от първия ред.

В задименото помещение нахлуха петима маскирани мъже — стреляха над главите на събралите се с автомати със заглушители. Куршумите рикошираха в тухлите и обсипваха смаяните хора с парчета камъни. Гилзите хвърчаха във всички посоки и съскаха във водата на пода. През зейналата в покрива дупка се спуснаха две въжета, по които се плъзнаха още четирима души. Тежките им ботуши шумно разплискаха водата на дъното на резервоара. Стъписаните гости на нелегалния търг бяха обкръжени за секунди, а аукционерът и двамата му помощници бяха обезоръжени, без да окажат съпротива.

Дженифър скочи, но Том я дръпна.

— Не се изправяй.

После вдигна бинокъла и се вторачи в сцената долу.

Мъжете бяха добре обучени, вероятно бивши военни, и се движеха целеустремено и в абсолютна координация. Бяха въоръжени до зъби. На коланите им бяха закачени гранати, а в ръцете си държаха „Хеклер и Кох MP5SD6“, предпочитаното оръжие на всички елитни военни и паравоенни части в света.

Командирът им стоеше на стълбите и крещеше заповеди. Раменете му бяха широки колкото малък автомобил. Той удари с приклада на автомата си един човек, който не беше успял да коленичи достатъчно бързо.

Сред виещия се прахоляк и пушек на стълбите се появи друг мъж, също облечен в черно и с маска на лицето. Приближи се безшумно до помощника, който беше паднал на колене, но продължаваше да държи металното куфарче с монетите в лявата си ръка. Мъжът взе куфарчето, отвори го, огледа съдържанието му и го пъхна под якето си.