Монетата [bg]

Дженифър скочи зад волана и включи двигателя точно когато два сини микробуса потеглиха по улицата пред нея. Знаеше, че трябва да ги спре, да направи нещо, преди да са се скрили от погледа й.

Зави по Диван Йолу. Гумите изсвириха по излъскания калдъръм. Улицата отдавна беше затворена за превозни средства и по средата минаваха само трамваи. Нисък бордюр разделяше линиите от тротоарите, които както винаги бяха пълни с хора.

Дженифър натисна газта. Двата микробуса бяха попаднали в задръстване, но докато се приближаваше към тях, успяха да се измъкнат, обърнаха и изреваха покрай нея. Тя увеличи скоростта, движеше се право срещу идващия насреща трамвай, после рязко завъртя волана. Гравитацията и аеродинамичното налягане надделяха и левият преден калник опря в земята.

Фаровете на трамвая я заслепиха.

— По дяволите!

Дженифър удари спирачки. Колата поднесе и се отмести встрани. Трамваят мина покрай нея и през смъкнатото стъкло нахлу топъл въздух.

— По дяволите!

Тя превключи скоростите, направи обратен завой и изпревари трамвая.

Забавянето й беше струвало ценно време. Микробусите вече бяха в отсрещния край на Хиподрума, вдясно от нея. Дженифър настъпи педала на газта, излезе от релсите и подкара след тях.

Движеше се почти със сто и десет километра в час. Профуча покрай „Света София“ и после покрай Синята джамия. Масивните им стени изглеждаха бели на светлината на прожекторите, минаретата се извисяваха към небето като костеливи пръсти. Дженифър натискаше клаксона и пешеходците се разпръскваха пред нея. Беемвето слаломираше около сякаш никога незаспиващите продавачи на картички.

— Разкарайте се! — изкрещя тя и видя разрошените си коси и изцапаното си лице в огледалото за обратно виждане. От очите й се стичаха дълги дири от сълзи, макар че не си спомняше да е плакала. Парливата миризма на горящия съединител изпълни въздуха в купето и я накара да се закашля.

В края на Хиподрума пътят изведнъж се наклони рязко надолу и зави наляво. Дженифър видя завоя късно, но инстинктите й надделяха. Тя превключи скоростите, дръпна ръчната спирачка и завъртя волана. Колата се плъзна странично и окачването изсвири пронизително.

Кракът й мигновено настъпи педала на газта. Беемвето послушно се отправи напред, зави зад ъгъла и се спусна надолу.

Тя видя микробусите. Бяха се отправили към пристанището. Неочаквано от странична уличка вляво от нея изскочи полицейска кола. Сирената й виеше, лампите й проблясваха. Дженифър завъртя волана надясно, за да избегне сблъсъка, и после отново наляво. Беемвето описа по калдъръма фигура като кънкьор, изпълняващ „осморка“. Пред Дженифър изникнаха терасовидните основи на седалките на Хиподрума. Мълчаливите духове на кръвожадните тълпи я окуражиха да продължи.

Зави след микробусите по тясна страничка уличка, но срещу нея отново се появи полицейската кола. Предната дясна гума на беемвето се удари в бордюра и воланът се изплъзна от ръцете й. Колата отскочи встрани и се блъсна в стената на една сграда. Металът се вряза в камъка, разхвърчаха се искри.