![Монетата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/3/9/monetata-bg-download.jpg)
Монетата [bg]
- Автор: Твайнинг Джеймс
- Серия: Том Кърк #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Монетата [bg]». Краткое содержание книги:
— Виждам, че имаш духа на баща си.
— Не намесвай баща ми — троснато каза Том.
— Наследил си и неумението му да си гледа проклетата работа. — От устата на Ван Симсон се разхвърчаха слюнки: падаха на черни петънца върху прашния плочник.
— Ти го направи моя работа, като уби Хари — извика Том. Силите му се възвръщаха.
— Хари? Хари Ренуик? Това ли било? Защо не ми каза? Щяхме да избегнем всичките тези неприятности. Убийството на Ренуик няма нищо общо с мен. Исках само монетите. Позволих на онова мазно гадно копеле Раниери да се изплъзне от пръстите ми, но когато научих, че и петте ще бъдат продадени, пристъпих към действие. Трябваше да стоиш настрана. Купонът беше частен и ти не беше поканен.
— А ти беше, така ли? — изсмя се Том.
— Мислиш, че съм разтревожен? От това, че нетърпеливите малки помощници на Жан-Пиер Дюма слухтят пред къщата ми? Не разполагат с нищо. От ФБР? Затова все още си жив, Том. Когато разберат, че агент Браун е мъртва и монетите са изчезнали завинаги, ще изгарят от желание да говорят с теб. Ще те опаковам като подарък и ще те поднеса на тях. Може дори да им кажа, че съм те хванал, докато си се опитвал да влезеш тук, за да направя историята по-пикантна. — Ван Симсон видя изражението на Том и устните му се изкривиха в жестока усмивка. — Съжалявам. Не знаеше, нали? Взривих малката ви заешка дупка. Боя се, че агент Браун се изпари. Заедно с твоето алиби.
Том неочаквано изкрещя от ярост и скочи срещу холандеца, но двамата пазачи го повалиха на пода, приковаха ръцете му до тялото и го притиснаха с гръб до стената.
— Трябва да ме извиниш, Том, но очаквам един човек. — Ван Симсон протегна ръка и откачи от стената голям метален предмет.
Том позна какво държи холандецът. „Юзда за кавгаджии“, клетка, направена така, че да се заключва около главата на жертвата и да не позволява на нещастника да говори, като напъхва в устата му метален език.
— В миналото съпрузите са ги слагали на постоянно тормозещите ги жени — каза Ван Симсон, докато двамата пазачи нахлузваха клетката на главата на Том. — Да видим дали ще охлади езика ти. И нрава ти.
Той превъртя ключа и ключалката изщрака.
Ван Симсон и двамата пазачи излязоха. Том се опита да извика, но дебелият метален език се заби в гърлото му и го задави.
Едно нещо му беше ясно. Трябваше да се измъкне оттук, при това бързо, преди Ван Симсон да промени решението си и да се върне, за да изпробва другите си садистични играчки.
Прокара пръсти по врата си, намери ключалката, която беше в дясната страна на клетката, и почувства искра на надежда. В стремежа си да запази автентичността на уреда Ван Симсон не беше сменил старата ключалка с по-модерна. Том взе металната вилица от подноса с втвърдилата се храна, огъна единия зъбец и направи малка кука. Пъхна я в ключалката и я превъртя внимателно през пружините и лостчетата. Механизмът изщрака и се отвори. Том свали клетката от главата си, потърка челюстта си, прокара език по устата си и изплю парченца боя и ръждясал метал.
Изправи се и се приближи до вратата. Тук нещата не бяха толкова окуражаващи. Ван Симсон не беше направил компромис и бе монтирал сложна електронна ключалка, която можеше да отвори само специалист. Том нямаше инструменти. „Желязната дева“ му се присмиваше в сумрака от отсрещната стена.
76.
11:34
Ударите от килията отекваха в коридора. Отначало пазачът, по-ниският и пълният от двамата, които бяха придружили Ван Симсон, не му обърна внимание и заби нос във вестника. Но непрестанният изнервящ трясък на метал се засилваше и той започна да хвърля все по-гневни погледи към килията.
Подновената канонада след краткото затишие го завари неподготвен и го накара да разсипе кафето си. Горещата течност намокри черните му бойни панталони. Той изруга, скочи от тясното бюро, хвърли вестника на стола и ядосано закрачи към килията.
Шумът внезапно спря. Пазачът се усмихна и извади новия си пистолет „IMI Барак“ от кобура под мишницата си. Имаше дълъг стаж и опит и разбираше кога хората се опитват да избягат, но нямаше нищо против. Щом пленникът искаше да си играят на котка и мишка, щеше да му достави това удоволствие. Знаеше как да купонясва.
Той превъртя ключа и блъсна силно тежката метална врата на килията. Тя се отметна и се тресна в стената. Това щеше да се погрижи за всеки, който се криеше зад нея. Пазачът нямаше да се хване на този стар номер.