![Монетата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/3/9/monetata-bg-download.jpg)
Монетата [bg]
- Автор: Твайнинг Джеймс
- Серия: Том Кърк #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Монетата [bg]». Краткое содержание книги:
Без да пророни дума, той я хвана за лакътя и я поведе към изхода. Но докато излизаха, Мадхави извика след тях:
— Кърк бей, чакай.
Турчинът се приближи до тях — остави почитателите си да бъбрят развълнувано в средата на градината.
— Ела. Да се разделим като приятели. — Мадхави протегна ръце, прегърна Том, задържа го в обятията си и отново стисна ръката му. — До следващия път — извика той, когато излязоха в горещината на късния следобед.
— За какво беше всичко това, по дяволите? — попита Дженифър, щом тръгнаха по шумната улица, и заоглежда минувачите.
По-възрастните мъже бяха с костюми и грижливо подстригани мустаци, а по-младите — гладко избръснати и с маркови джинси и ризи. Жените бяха елегантни, облечени по тазгодишната италианска мода и с миналогодишни холивудски прически. Всички имаха мобилни телефони, закачени за коланите или сложени на дебелите им вратове като скъпи огърлици.
— Чувала ли си за Резервоара на Теодосий? — развеселено попита Том и заобиколи един мраморен блок от древен храм или колона, оставен да се руши на тротоара.
— Какъв резервоар? На кого? — Дженифър се намръщи озадачено. — Чакай малко. Той каза ли ти нещо?
Том кимна.
— Прошепна го, докато се сбогувахме.
— Въпреки че спечели? Защо?
— Мисля, че победата го направи благосклонен.
— Искаш да кажеш, че ти загуби нарочно?
— Последния път, когато играхме, спечелих двадесет поредни игри. Наградата ми беше мерцедес. Чух, че след това Амин не е играл две години. Реших, че е по-вероятно да ми каже къде ще се състои търгът, ако загубя убедително, отколкото ако отново го победя. Особено след като гледаха толкова много хора. Нямаше да е хубаво за репутацията му, ако се изложеше за втори път.
— А часовникът ти? Нали каза, че е подарък от майка ти?
— Пожертвах го за каузата. Пък и мисля, че няма да ми липсва. — Той бръкна в джоба на якето си, ухили се и й показа часовника си.
Дженифър учудено вдигна вежди.
— Как?
— Амин Мадхави е започнал като джебчия, преди да влезе в голямата игра — обясни Том и закопча часовника на китката си. — Много го бива да измъква и да вмъква разни неща в джобовете на хората. Доколкото го познавам, макар да беше щастлив, че е победил, чувството му за чест не му е позволило да задържи часовника, без да го е спечелил честно. Въпреки онова, което мислиш, не всички крадци са непочтени.
70.
Кула Галата, Истанбул, Турция
20:20
Тъмните води на Златния рог, обширното пристанище между Европа и Азия, бяха обагрени в розово от залязващото слънце. Във въздуха се разнасяше самотен напевен глас.
— Аллах е велик… В името на Аллаха, всемилостивия и милосърдния…
Думите се чуваха от близкото минаре и отекваха над покривите. Друг и после трети глас подеха същия напев. Натрапчивите гласове на мюезините, призоваващи правоверните на молитва, се извисиха над града като горски пожар, разпалван от горещ летен вятър.
— Колко време ще чакаме тук? — попита Дженифър.
— Няма да е дълго. Докато се мръкне.
Седяха в тъмносиньото беемве, което бяха наели на летището. Навън започваше да се здрачава и последните неколцина изостанали поклонници бързаха към най-близката джамия.
— Е, какво е Резервоарът на Теодосий? — Дженифър се облегна на седалката и усили климатика.
— Когато са владеели тези земи, римляните са построили огромни водопроводи, за да се снабдява градът с питейна вода — обясни Том. — Резервоарите са подземни водоеми и са били направени за складиране на водата. В Истанбул има няколко такива резервоара, макар че вече не се използват.
Дженифър замислено кимна. Слънцето най-после се скри зад хоризонта и водата потъмня. Повърхността й беше мазна и непрозрачна. Малка бяла птица кацна на предния капак на колата и заподскача по гладкия син метал, сякаш се намираше в плитка локва.
— Том, искам да ти кажа нещо. — Очите й бяха широко отворени, гласът — несигурен. — Може би ще го разбереш. Предпочитам да го чуеш от мен, отколкото от друг. Просто не знам как да започна.
Той се обърна към нея. Лицето му беше сериозно.
— Византийците преградили устието на Златния рог с дебела верига, за да спрат нашествениците по море. Но мюсюлманите дошли и ги преместили на сушата, а после отново ги пуснали във водата от другата страна. След няколко години градът бил техен. Знаеш ли, понякога и най-големите препятствия може да бъдат преодолени лесно, ако не тръгваш към тях с рогата напред — тихо каза Том.