Монетата [bg]

Гаденето отслабна и Том си позволи да се огледа. Стаята беше тясна и осветена от една-единствена крушка, окачена на огромния стъклен купол. Нямаше прозорци и се влизаше и излизаше през стоманена врата. В краката му имаше поднос с недокоснат сивкав ориз и потъмняло пиле.

Би предположил, че се намира в стара изба или някакъв друг подземен склад, ако не бяха артистично наредените из помещението предмети. В отсрещния ъгъл имаше уред за изтезания, наречен „желязна дева“ заради сериозното женско лице, което украсяваше фасадата му. Разрошените коси се виеха като змиите на главата на Медуза.

Уредът имаше формата на изправен саркофаг, издигаше се на два метра над земята и се отваряше в средата. Вътре беше пълен с железни шипове. Слагаха там злочестата жертва и залостваха вратите. Като садистично усъвършенстване, шиповете бяха внимателно разположени така, че да избягват жизненоважните органи и да удължават агонията.

Стените бяха осеяни с подобни страховити предмети. „Вилата за еретици“, големите клещи за нокти и ръждясалата „маша“ бяха само някои от уредите за изтезания, които Том разпозна. Окачените на тавана дебели вериги на „люлката на Юда“ леко се поклащаха.

Звукът на приближаващи стъпки прекъсна мислите му и той погледна към вратата, която бавно се отвори.

В помещението влезе Дариус ван Симсон, следван от двама мъже. Единият беше жилав и слаб, а другият — нисък и възпълен. И тримата бяха облечени в черни бойни униформи.

— Том, Том, Том. — Ван Симсон поклати глава и изцъка с език като разочарован родител, когато видя локвата от повърнато до свития на пода Том. — Много съжалявам. Говоря сериозно. Жалко, че се стигна дотук. Не исках да стане така.

— Спести ми съчувствието си, Дарий. Между другото, имаш хубаво местенце.

Ван Симсон се усмихна студено.

— От надежден източник знам, че това е автентичната зала за изтезания на затвора, който се е намирал на това място през петнадесети век. След това го събориха и построиха моята къща.

От думите му Том разбра, че са в Париж. Пътуването от Истанбул дотук беше пет часа дори с частния самолет на Ван Симсон. До летищата в двата града се бяха придвижили с коли, а това означаваше, че от залавянето му са изминали най-малко шест-седем часа.

— Открих я по време на ремонта и реших да я възстановя. В името на историята, разбира се. Уредите, които виждаш, са автентични.

— Каква е играта ти, Дарий? Ако агентите на ФБР все още не са те погнали, скоро ще го направят. Освен това сега трябва да се пребориш с Касий.

При споменаването на Касий гърбът на Ван Симсон леко се скова. Но той веднага се отпусна и отново се усмихна кисело.