Шестте свещени камъка
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шестте свещени камъка». Краткое содержание книги:
Разгадаването на тайната на Седемте древни чудеса на света беше само началото… След вълнуващите подвизи в „Седемте смъртоносни чудеса“ свръхвойникът Джак Уест младши и верният му екип от търсачи на приключения са отново на ход.
Тайнствена церемония, извършена на неизвестно място, стартира обратното броене преди катастрофа, която ще доведе до унищожаване на живота на Земята.
Но има една последна надежда… Ако Джак и отрядът му успеят да намерят и възстановят древно устройство, известно като Машината. Само че единствените данни за Машината се съдържат в митичните Шест свещени камъка, отдавна загубени в мъглата на историята. Така започва надпревара за Камъните и критично важното знание, съдържащо се в тях. Но в хода на страхотното приключение Джак и хората му ще открият, че не са единствените, които търсят Камъните и че има други играчи, чиято цел съвсем не е спасението на света.
— Същото се отнася и до Америка — каза Алби. — Близкият изток повече няма да им трябва.
— Ще се промени целият свят — каза Магьосника. — Саудитците и огромните им запаси от петрол ще станат излишни. Няма да има нужда от въглищата. Господи, та самият начин на водене на война ще се промени: знаете ли, че към края на Втората световна война, нацистите са използвали коне и каруци, понеже свършили горивото си? Награда като „топлината“ определено ще промени облика на света.
Следобед Соломон и Зоуи се заловиха да поправят един от двата „Хюи“ в депото. За разлика от камионите, двигателите на хеликоптерите се оказаха почти непокътнати и частите, които липсваха в единия, лесно можеха да се вземат от другия.
По някое време Соломон слезе от хеликоптера, бършеше ръцете си с мръсен парцал.
— Дами и господа, хеликоптерът ви е готов.
— Ами да намерим неета тогава — каза Магьосника и стана.
Демократична република Конго
11–13 декември 2007
Разнебитеният стар хеликоптер „Хюи“ на ООН бавно летеше над покритите с джунгла планини на Източно Конго, все още без плазове за кацане.
Пилотираше Зоуи. Магьосника седеше до нея и не спираше да прелиства множеството карти и бележки, и да търси информация в лаптопа си.
— Преди няколко години накарах Джак да ми направи проучване на известното за неета — каза той и намери нужната страница сред бележките си:
• Изолирано племе в Демократична република Конго/Заир; войнствено; другите племена се страхуват от него; канибали.
• Вродени уродства във всички членове, разновидност на синдрома на Протей (уголемени костни образувания по черепа, като при елефантиазиса).
• Открито е случайно от Хенри Мортън Стекли през 1876; воините на неета избили 17 души от експедицията му, а Спенли едва се измъкнал жив; години по-късно се опитал да намери пак, но не открил мястото.
• Може би на същото племе се е натъкнал гъркът Йероним по време на своята експедиция в Централна Африка (Йероним споменава за племе с ужасни деформации по лицата в джунглата южно от Нубия. Точно от неета той открадва прозрачното кълбо, използвано по-късно от Делфийския оракул)
• Най-добрият, експерт: д-р Даян Касиди, антрополог от Университета в Южна Калифорния. Цялата й 20-членна експедиция изчезва през 2002 по време на търсене на неета в Конго.
• Касиди намерила тази скална рисунка в пещера в Северна Замбия и я приписала на предците на неета:
• Тя като че ли изобразява кух конус на вулканичен кратер, на чийто връх е Делфийското кълбо, но смисълът не е ясен.
— Ей! — извика Зоуи. — Виждала съм тази рисунка. Беше в…
— Беше при първия Връх — прекъсна я Магьосника. — Което подсказва ясна връзка между нашата мисия и неета. Ключът обаче е Йероним… — Той прещрака през записите в базата данни в лаптопа. — Йероним… Йероним… Аха, ето го!
Беше намерил нужния му запис — сканирано изображение на древен ръкопис, написан на гръцки.
— Какво е това? — попита Лили.
— Това е ръкопис, съхраняван в Александрийската библиотека, написан от великия гръцки учител и изследовател Йероним.
Преди няколко години Магьосника и Джак бяха открили в Атласките планини голяма колекция ръкописи — колекция, която впоследствие се оказа, че била част от прочутата Александрийска библиотека, отдавна смятане за унищожена, когато римляните я изгорили. След месеци на търпеливо сканиране Магьосника бе успял да въведе всички ръкописи в различните си компютри.
Йероним бил изключителен човек. Не само бил голям учител, но и несравним изследовател… нещо като Индиана Джоунс на древността. Преподавал в Академията заедно с Платон и ученик му бил не кой да е, а самият Аристотел. Точно той откраднал Делфийското кълбо от неета и го занесъл в Гърция, където впоследствие го използвали за предсказване на бъдещето.
— Делфийското кълбо? — попита Зоуи, без да откъсва поглед от уредите за пилотиране. — Имаш предвид Прорицателския камък на Делфи? Един от Шестте свещени камъка?
— Да — потвърди Магьосника. — Йероним го откраднал от неета, но от онова, което съм чел от него, той винаги е смятал да им го върне. Именно затова написал този ръкопис — за да може един ден Кълбото да бъде върнато.
— И било ли е върнато? — попита Алби.
— След като осъзнали каква е силата му, гърците не искали да го върнат — каза Магьосника. — Но към края на живота си Йероним се вмъкнал тайно в храма пещера на Оракула, взел Прорицателския камък и напуснал Гърция с лодка. Отбил се в Александрия, оставил в библиотеката тези ръкописи и продължил на юг към Африка. Повече никой не го видял. — Магьосника се обърна към Лили. — Можеш ли да преведеш този ръкопис?