100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството
- Автор: Харт Майкл Х.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството». Краткое содержание книги:
Тогава възниква въпросът: точно колко голям е резултатът от нормандското нахлуване? Нашествениците са сравнително малочислени, но оказват огромно влияние върху историята на Острова. През петте или шестте столетия преди нормандското нашествие в Англия неведнъж са навлизали англосаксонци и скандинавци и нейната култура си остава основно тевтонска. Самите нормандци произхождат от викингите, но езикът и културата им са френски. Така в резултат на нормандското нашествие английската култура влиза в близък досег с френската. (Днес това може да изглежда естествено, ала през вековете преди Уилям Завоевателя Англия е поддържала културни връзки най-вече със Северна Европа.) И тъй, нашествието води до това, че в Англия се смесват френската и англосаксонската култура — нещо, което иначе не би се случило.
Уилям въвежда в Англия развита форма на феодализма. Нормандските крале за разлика от англосаксонските си предшественици са имали на разположение войска от няколко хиляди въоръжени рицари — могъща сила според средновековните разбирания. Нормандците са вещи администратори, така че английското управление става едно от най-сложните и ефикасни в Европа.
Друг интересен резултат от нормандското нашествие е развитието на нов английски език. В него навлизат широко много нови думи — фактически съвременните английски речници съдържат повече думи от френски и латински произход, отколкото от англосаксонски. Освен това през трите или четири столетия след нормандското нашествие английската граматика претърпява бързи промени — главно по посока на опростяването й. Ако не беше нашествието, днес английският щеше да се различава много малко от долнонемския и холандския. Това е единственият познат случай, когато един голям език не би имал нищо общо със сегашния си вид, ако я нямаше амбицията на един-единствен човек. (Заслужава да кажем, че съвременният английски е несъмнено един от най-разпространените езици в света.)
Резултат от нормандското нашествие има и във Франция. Близо четири столетия след него се водят — много и много войни между френските и английските крале, които поради нормандския си произход държат много земи във Франция. Тези войни са пряка последица от нормандското нашествие; преди него не е имало войни между Англия и Франция.
В много отношения Англия се отличава съществено от всички страни в континентална Европа. И с това, че става голяма империя, и с демократичните си институции тя оказва дълбоко влияние върху останалата част от света, което съвсем не отговаря на собствените й размери. Доколко тези елементи от британската политическа история са последица от дейността на Уилям?
Историците не са единодушни по въпроса защо съвременната демокрация се е развила най-напред точно в Англия, а не, да речем, в Германия. Но английската култура и английските институции са смес от англосаксонски и нормандски, а тя е резултат от нормандското нашествие. От друга страна, едва ли е разумно да припишем на деспотичния Уилям заслугата за по-късното развитие на английската демокрация. Наистина, през столетието след нормандското нашествие демокрацията едва покълва в Англия.
Що се отнася до създаването на Британската империя, влиянието на Уилям е по-ясно. Преди 1066 г. Англия неизменно е била жертва на нашествия. След това ролите се сменят. Благодарение на силното централно управление, което Уилям създава, а приемниците му поддържат, и на военните сили, с които управлението разполага, в Англия повече няма нашествия. Обратно, тя постоянно е заета с военни операции в далечни земи. Следователно естествено е, че когато Европа започва да се разширява в чужбина, Англия в крайна сметка придобива повече колонии от всяка друга европейска държава.
Не може, разбира се, да припишем на Уилям заслугата за всички по-късни събития в английската история. Но нормандското нашествие несъмнено играе косвена роля в много от тях. Следователно дълготрайното влияние на Уилям е много голямо.
69. ЗИГМУНД ФРОЙД
1856 — 1939
Зигмунд Фройд, родоначалникът на психоанализата, е роден в град Фрайберг, който сега е в Чехия, но по онова време е влизал в Австрийската империя. Когато Зигмунд е бил четиригодишен, родителите му се преселват във Виена, където той остава да живее почти цял живот. Отличен ученик и студент, Фройд получава доктората си по медицина от Виенския университет в 1881 г. През следващите десет години се занимава с изследвания във физиологията, постъпва на работа в психиатрична клиника, има частна практика като невролог, работи в Париж с именития френски невролог Жан Шарко а също и с виенския медик Иозеф Бройер.