Градът на мрака
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Трилогия за мрачния елф #1
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Киркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Градът на мрака». Краткое содержание книги:
— Измъкни ме оттук! — заповяда Масой.
Дризт го погледна и не можа да повярва, че магьосникът е още жив — беше затънал до кръста в каменния под.
— Как? — учуди се Дризт. — Ти… — той не можеше да намери думи, за да опише изненадата си.
— Просто ме измъкни! — изкрещя Хюнет.
Дризт се залута наоколо, без да знае откъде да започне.
— Духовете на четирите природни сили могат да прекосяват различните измерения — започна да обяснява Масой. Той знаеше, че първо трябва да успокои младия войн, ако иска да го извади от камъка. Разговорът можеше и да се проточи, ако се наложеше да разсейва подозренията на Дризт, че мълнията е била предназначена за него.
— Земята, през която преминава един земен дух, се превръща в портал от Земното измерение към нашия свят — Материалния. Камъкът ме заобиколи, когато чудовището ме дръпна надолу, но така е много неудобно — магьосникът затрепери от болка, когато скалата започна да се стяга около глезена му. — Побързай, порталът се затваря!
— Но това значи, че Гуенивар е… — замисли се Дризт.
Той извади статуетката от предния джоб на Масой и бързо я разгледа — трябваше да провери дали гладката й повърхност не е пукната някъде.
— Върни ми я! — притеснен и ядосан настоя Хюнет.
Дризт му подаде фигурката с неохота. Масой също я огледа набързо и я върна в джоба си.
— Гуенивар добре ли е? — беше длъжен да попита младият мрачен войн.
— Това не те засяга — озъби се магьосникът, който също се тревожеше за пантерата, но в този момент тя беше най-малкият му проблем. — Порталът се затваря — повтори той. — Бързо, доведи жриците!
Дризт не беше помръднал, когато част от стената зад него се отдръпна. Белвар Дисенгалп стовари коравия си юмрук право в тила на младия До’Урден.
23
С един точен удар
Когато Дайнин, водачът на патрула, се върна в пещерата, Масой му съобщи:
— Гномовете го отвлякоха — магьосникът вдигна високо ръцете си. Върховната жрица и нейните помощнички трябваше добре да видят затрудненото положение, в което се намираше той.
— Къде? — попита Дайнин. — Защо са те оставили жив?
Масой вдигна рамене.
— През един таен проход — обясни той. — Някъде в стената зад теб. Предполагам, че щяха да вземат и мен, ако… — Масой погледна към пода, притиснал го в своя капан. — Гномовете щяха да ме убият, но вие пристигнахте.
— Имаш късмет, магьоснико — каза му върховната жрица. — Днес запомних едно заклинание, което ще те освободи от хватката на камъка.
Тя прошепна някакви наставления на помощничките си. Те извадиха мехове с вода и торбички, пълни с глина и започнаха да очертават земята на десет фута около Масой във формата на квадрат. Върховната жрица се приближи до стената и се подготви за молитвата.
— Някои са успели да избягат — каза й Дайнин.
Жрицата го разбра. Тя тихо прошепна едно заклинание за откриване и проучи стената.
— Ето оттам — промълви тя.
Дайнин и още един мрачен елф се затичаха към мястото и не след дълго откриха едва забележимите очертания на тайната врата.
Когато върховната жрица започна заклинанието, една от нейните жрици-помощнички хвърли края на едно въже към Масой.
— Дръж — подразни го тя. — И не дишай!
— Чакайте… — започна магьосникът, но земята около него се превърна в кал и той потъна надолу.
Жриците се запревиваха от смях, но го извадиха на момента.
— Хубаво заклинание — отбеляза Масой, докато плюеше калта.
— И то си има предназначение — отвърна върховната жрица. — Особено, когато се бием срещу свиърфнеблите и техните трикове с камъка. Научих го, за да се предпазим от земни духове — тя разгледа каменните отломки в краката си и видя едно око и нос, несъмнено от същото същество. — Е, май сте нямали нужда от истинското предназначение на заклинанието ми.
— Аз го унищожих — излъга Масой.
— Наистина ли? — попита с недоверие върховната жрица.
Тя бе отгатнала по разреза върху камъка, че земният дух е загинал от ятагана на войн. Но разговорът приключи, когато звукът от плъзгаща се скала, накара всички да се обърнат към стената.
— Лабиринт — изпъшка помощникът на Дайнин, след като бе надзърнал в тунела. — Как ще ги открием?
Водачът До’Урден помисли малко, после му хрумна нещо и се обърна към Масой.
— Отвлекли са брат ми — каза той. — Къде е котката?
— Наоколо — започна да увърта магьосникът. Беше се досетил какъв е планът на Дайнин, а не искаше Дризт да бъде спасен.
— Доведи я — нареди водачът на патрула. — Тя може да открие Дризт по миризмата.