Отменена присъда
- Автор: Коннелли Майкл
- Серия: Хари Бош #16
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отменена присъда». Краткое содержание книги:
Но това дело има сериозен политически аспект и Холър трябва да се изправи срещу прочут адвокат. Бош успява да издири изчезнала свидетелка, чиито показания са били решаващи за първата присъда, но вече не са актуални. Освободеният под гаранция Джесъп е любимец на пресата, но поведението му нощем кара Холър и Бош да се опасяват от най-страшното — че убиецът може да нанесе нов удар.
Романът „Отменена присъда“ е най-безпощадният трилър на Майкъл Конъли и е написан с дълбочината, ритъма и проницателността, спечелили на този автор най-големите награди в света на съспенса.
— Не, абсолютно никакви.
— Знам, че е минало много време, Сара, но ви моля да огледате залата и да кажете на съдебните заседатели дали виждате мъжа, който е отвлякъл сестра ви на шестнайсети февруари хиляда деветстотин осемдесет и шеста година.
— Да, ето го.
Тя произнесе думите без колебание и посочи Джесъп.
— Бихте ли ни казали къде седи? Моля, опишете и някоя от дрехите му.
— Седи до господин Ройс и носи тъмносиня вратовръзка и светлосиня риза.
Маги погледна съдия Брайтман.
— Нека се протоколира, че свидетелката е разпознала обвиняемия — каза тя и пак се обърна към Сара.
— След всички тези години имате ли някакво съмнение, че това е човекът, който е отвлякъл сестра ви?
— Абсолютно никакво.
Маги отново погледна съдията.
— Ваша светлост, може да е малко рано, но мисля, че е по-добре сега да направим следобедната почивка. Оттук нататък ще продължа в друга насока със свидетелката.
— Много добре — съгласи се Брайтман. — Ще се съберем след петнайсет минути. Очаквам да видя всички пак тук в два и трийсет и пет. Благодаря.
Сара каза, че иска да отиде до тоалетната, и напусна залата с Бош, който я придружи, за да се погрижи свидетелката да не се засече с Джесъп в коридора. Маги седна на масата на обвинението и се наведохме един към друг.
— В джоба са ти, Маги. Цяла седмица тъкмо това са чакали да чуят и беше по-добре, отколкото са очаквали.
Тя знаеше, че говоря за съдебните заседатели. Нямаше нужда от моето одобрение или насърчение, но трябваше да й отдам дължимото.
— Сега идва трудната част — отвърна бившата ми жена. — Надявам се Сара да издържи.
— Справя се страхотно. И съм сигурен, че в момента Хари й го казва.
Маги не отговори, а запрелиства бележника с общия сценарий на разпита. Скоро потъна в работата, която й предстоеше през следващия час.
34.
Когато Сара Глисън излезе от тоалетната, Бош трябваше да прогони репортерите. Поведе я обратно към залата, като я закриваше с тяло от камерите.
— Много добре се справяш, Сара — каза й той. — Продължавай така и този тип ще се върне там, където му е мястото.
— Благодаря, но това беше лесната част. Сега ще стане трудно.
— Не се заблуждавай. Няма лесна част. Просто продължавай да мислиш за сестра си. Някой трябва да я представлява. И в момента това си ти.
Когато стигнаха до вратата на залата, той усети, че Глисън е пушила в тоалетната.
Преведе я по централната пътека и я насочи към Маги Макфърсън, която чакаше до портала. Бош й кимна. И тя се справяше отлично.
— Довърши започнатото — каза Хари.
— Ще го довършим — отвърна тя.
След като й предаде свидетелката, Бош се върна на шестия ред. Беше забелязал Рейчъл Уолинг, която седеше в средата. Провря се край неколцина репортери и зяпачи и стигна до нея. Съседното място беше свободно и той седна.
— Хари.
— Рейчъл.
— Мисля, че човекът, който седеше тук, имаше намерение да се върне.
— Няма нищо, щом започне заседанието, ще се преместя отпред. Трябваше да ме предупредиш, че ще идваш. Мики каза, че онзи ден си била тук.
— Гледам да се отбивам, когато имам време. Засега делото е много интересно.
— Е, да се надяваме, че съдебните заседатели го смятат за повече от интересно. Страшно ми се ще оня тип да се върне в „Сан Куентин“.
— Мики каза, че Джесъп сомнамбулствал. Още ли…
Тя сниши глас, като видя Джесъп да върви по пътеката към мястото си на масата на защитата.
— … продължава?
Бош също й отговори шепнешком:
— Да, и снощи за малко да ни избяга. Момчетата от ЗСР го изпуснаха.
— О, не.
Вратата на кабинета на съдията се отвори и Брайтман се насочи към катедрата. Всички се изправиха. Бош знаеше, че трябва да се върне на масата на обвинението, в случай че им потрябва.
— Но аз го намерих — довърши той. — Сега ще тръгвам, но ще поостанеш ли следобед?
— Не, трябва да се върна в службата. В момента съм в почивка.
— Добре, Рейчъл, благодаря, че дойде. Ще се чуем.
Докато присъстващите сядаха по местата си, детективът се измъкна от шести ред и бързо мина през портала, за да се настани зад масата на обвинението.
Макфърсън продължи прекия разпит на Сара Ан Глисън. Бош смяташе, че досега и прокурорката, и свидетелката се справят чудесно, но знаеше, че им предстои да навлязат в нова територия и скоро всичко казано по-рано няма да има значение, ако казаното сега не бъде представено по правдоподобен и неуязвим начин.