Отменена присъда
- Автор: Коннелли Майкл
- Серия: Хари Бош #16
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отменена присъда». Краткое содержание книги:
Но това дело има сериозен политически аспект и Холър трябва да се изправи срещу прочут адвокат. Бош успява да издири изчезнала свидетелка, чиито показания са били решаващи за първата присъда, но вече не са актуални. Освободеният под гаранция Джесъп е любимец на пресата, но поведението му нощем кара Холър и Бош да се опасяват от най-страшното — че убиецът може да нанесе нов удар.
Романът „Отменена присъда“ е най-безпощадният трилър на Майкъл Конъли и е написан с дълбочината, ритъма и проницателността, спечелили на този автор най-големите награди в света на съспенса.
— Не. Такова нещо не се разказва на никого.
— Благодаря ви, Сара. Нямам повече въпроси.
Макфърсън взе бележника си и се върна на мястото си, където Холър я посрещна с топло стискане на ръката. Този жест беше предназначен за съдебните заседатели, ала всички погледи бяха отправени към Ройс. Беше негов ред, но Бош смяташе, че Сара Глисън е спечелила симпатиите на всички. Всеки опит на адвоката да я унищожи можеше да доведе до неприятни последици за клиента му.
Ройс постъпи хитро. Реши да остави емоциите да се поохладят през нощта. Изправи се и съобщи на съдията, че си запазва правото да призове Глисън като свидетел през защитната фаза на процеса. С други думи, отлагаше кръстосания й разпит. След това седна на мястото си.
Хари си погледна часовника. Четири и петнайсет. Съдията инструктира Холър да повика следващия си свидетел, но Бош знаеше, че няма повече. Мики погледна Макфърсън и двамата кимнаха едновременно. Холър стана и каза:
— Ваша светлост, Народът няма да призове повече свидетели.
35.
Екипът на обвинението се събра на вечеря в Каза Холър. Сготвих болонезе, като използвах за основа купешки сос и сварих кутия макарони „панделки“. Маги се включи със своята салата „Цезар“, която много обичах, но не бях вкусвал от години. Бош и дъщеря му пристигнаха късно, тъй като след заседанието той първо закара Сара Ан Глисън в хотела и се увери, че е на сигурно място.
Дъщерите ни се запознаха срамежливо и се стесняваха, тъй като родителите им прекалено очевидно наблюдаваха отдавна очаквания момент. Те инстинктивно се отделиха от нас в задния кабинет, уж да си напишат домашните. Съвсем скоро започнахме да чуваме смях откъм дъното на коридора.
Изсипах макароните и соса в голяма купа и ги разбърках. После повиках момичетата да си сипят и да занесат чиниите си в кабинета.
— Как върви при вас, между другото? — попитах ги, докато се обслужваха. — Успяхте ли да свършите с домашните?
— Тате! — изсумтя Хейли, като че ли с този въпрос ужасно съм нарушил правото й на личен живот.
Затова опитах с братовчедката.
— Мади?
— Хм, аз почти свърших с моите.
Двете момичета се спогледаха и се засмяха, сякаш или въпросът, или отговорът бяха причина за страхотно веселие. После се изнизаха от кухнята и се върнаха в кабинета.
Оставих всичко на масата, където седяха възрастните. Накрая се уверих, че вратата на кабинета е затворена и децата не чуват разговора ни, както и ние нямаше да чуваме техния.
— Е — казах, докато подавах макароните на Бош.
— Свършихме с нашата част. Сега започва трудното.
— Защитата — рече Маги. — Какво може да са приготвили за Сара?
Замислих се за момент, преди да отговоря, и опитах първата панделка. Биваше. Гордеех се с манджата си.
— Знаем, че ще хвърлят срещу нея всичко, каквото могат — отвърнах накрая. — Тя ще определи изхода на процеса.
Бош бръкна в джоба на сакото си, извади сгънат лист хартия и го разтвори на масата. Видях, че е списъкът със свидетелите на защитата.
— В края на днешното заседание Ройс каза на съдията, че ще приключи за един ден — осведоми ни той. — Щял да призове само четирима свидетели, обаче тук са посочени двайсет и трима.
— Е, още отначало знаехме, че по-голямата част от списъка е за заблуда — отбеляза Маги. — Той криеше версията, която иска да развие.
— Добре, значи пак ще призове Сара — започнах да броя на пръсти. — После е самият Джесъп. Според мен Ройс разбира, че трябва да го призове. Стават двама. Кои са другите?
Маги изчака, докато преглътне.
— Ей, много е вкусно, Холър. Кога се научи да го готвиш?
— Това е Рецептата на новака.
— Не, направил си го още по-добре. Защо никога не си готвил така, когато бяхме женени?
— Сигурно е от нужда. Понеже съм самотен баща. Ами ти, Хари? Готвиш ли?
Бош ни изгледа така, сякаш сме луди.
— Мога да изпържа яйца — отговори той. — И толкова.
— Да се върнем на процеса — подкани ни Маги. — Мисля, че Ройс ще повика Джесъп и Сара. Както и тайния свидетел, когото не успяхме да открием. Онзи от последния рехабилитационен център.
— Едуард Роуман — каза Бош.
— Да, Роуман. Стават трима и четвъртият може да е неговият следовател или пък експертът му по метамфетамин, но сигурно е само прах в очите. Няма четвърти. Много от нещата, които Ройс върши, са за заблуда. Не иска никой да види трофея. Иска да гледаме накъдето и да е, само не към истината.
— Ами Роуман? — попитах аз. — Не го намерихме, но дали сме наясно какви показания ще даде?
— Ни най-малко — отвърна Маги. — Колко пъти го обсъждахме със Сара и тя няма никаква представа какво ще каже Роуман. Не си спомня какво му е казвала за сестра си.