Отменена присъда
- Автор: Коннелли Майкл
- Серия: Хари Бош #16
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отменена присъда». Краткое содержание книги:
Но това дело има сериозен политически аспект и Холър трябва да се изправи срещу прочут адвокат. Бош успява да издири изчезнала свидетелка, чиито показания са били решаващи за първата присъда, но вече не са актуални. Освободеният под гаранция Джесъп е любимец на пресата, но поведението му нощем кара Холър и Бош да се опасяват от най-страшното — че убиецът може да нанесе нов удар.
Романът „Отменена присъда“ е най-безпощадният трилър на Майкъл Конъли и е написан с дълбочината, ритъма и проницателността, спечелили на този автор най-големите награди в света на съспенса.
Бош стигна до края на стълбището и излезе на пустия паркинг. Джесъп не се виждаше никъде.
— Сега се качих на кея. Не го виждам. Духнал е.
— Добре, Бош, след две минути сме там. Ще се разгърнем и ще го открием. Не е взел колата или колелото си, значи е пеша.
— Може да е хванал такси при някой от хотелите наоколо. И въпросът е, че не знаем накъде…
Изведнъж се сети за нещо.
— Трябва да затварям. Обади ми се веднага щом го намерите. Разбра ли ме?
— Ясно.
Бош затвори и веднага позвъни на домашния си номер с бутона за бързо избиране. Погледна си часовника. Очакваше да отговори Сю Бамбро, тъй като минаваше единайсет.
Но чу гласа на дъщеря си.
— Тате?
— Здрасти, миличка. Защо си още будна?
— Защото трябваше да напиша всички ония домашни. Исках да си отдъхна малко, преди да си легна.
— Добре. Виж, би ли ми дала госпожа Бамбро?
— Тате, аз съм в спалнята си и съм по пижама.
— Няма нищо, просто иди до вратата и й кажи да вдигне телефона в кухнята. Трябва да поговоря с нея. И в това време се облечи. Напускаш къщата.
— Какво?! Тате, имам…
— Чуй ме, Маделин. Важно е. Ще кажа на госпожа Бамбро да те заведе у тях, докато дойда. Искам да напуснеш къщата.
— Защо?
— Няма нужда да знаеш. Просто направи каквото те моля. Хайде, дай ми госпожа Бамбро, ако обичаш.
Тя не отговори, но Бош чу, че вратата на стаята й се отваря и после дъщеря му каза:
— За вас е.
След няколко секунди слушалката на деривата в кухнята се вдигна.
— Ало?
— Сю, обажда се Хари. Искам да направиш нещо. Искам да заведеш Мади у вас. Веднага. Аз ще дойда след по-малко от час и ще я взема.
— Не разбирам.
— Виж, Сю, тази вечер следихме един тип, който знае къде живея. И го изпуснахме. Няма основания за паника и не е сигурно, че се насочва към вас, обаче искам да взема всички предпазни мерки. Затова с Мади напуснете къщата. Незабавно. Идете у вас и след малко ще дойда и аз. Ще го направиш ли, Сю?
— Тръгваме веднага.
Силата, която излъчваше гласът й, му хареса и той си помисли, че тя навярно идва с това да си учител и заместник-директор в системата на общественото образование.
— Добре, тръгвам натам. Обади ми се веднага щом стигнете у вас.
Само че не тръгна натам. След разговора той прибра телефона, спусна се по стълбището на плажа и се върна при дупката под стената на склада. Вмъкна се вътре и този път освети с фенерчето пътя си до заключеното помещение. Отново извади шперцовете и се зае с катинара, като през цялото време мислеше за бягството на Джесъп. Можеше ли да е съвпадение, че е излязъл от апартамента си в момента, в който наблюдателят от ЗСР е напуснал поста си, или знаеше за наблюдението и се беше измъкнал при първа възможност?
Точно сега нямаше как да разбере.
Накрая успя да отключи, въпреки че му отне повече време от първия път. Влезе вътре и насочи лъча към одеялото и възглавницата на земята. Там беше торбата, която Джесъп носеше. Отстрани пишеше „Ралфс“. Хари приклекна и тъкмо се канеше да я отвори, когато телефонът му иззвъня. Обаждаше се Джейкс.
— Открихме го. В момента е на „Нилсън“ при Оушън Парк. Като че ли се прибира вкъщи.
— Тогава гледайте този път да не го изпуснете. Трябва да затварям.
Той прекъсна връзката, преди Джейкс да отговори, и незабавно набра мобилния на дъщеря си. Мади пътуваше в колата със Сю Бамбро. Бош й каза, че могат да обърнат и да се приберат вкъщи. Новината не беше посрещната с облекчение и благодарност. Дъщеря му продължаваше да е разстроена и ядосана, задето я е уплашил. Хари не можеше да я обвинява, но и нямаше време да разговаря с нея.
— Ще се прибера след по-малко от час. Тогава ще поприказваме, ако си още будна. Доскоро.
Той прибра телефона в джоба си и отново насочи вниманието си към торбата. Отвори я, без да я мести.
Вътре имаше десетина малки консервени кутии с плодове — праскови на парченца в гъст сироп, нарязан на кубчета ананас и плодова салата. Имаше и пакет с пластмасови вилици. Бош дълго се взира в съдържанието на торбата, после плъзна поглед по стената към гредите на тавана и заключения капак и прошепна:
— Кого ще водиш тук, Джесъп?
33.
Всички погледи бяха вперени в дъното на залата. Беше време за голямото събитие и въпреки че имах място на първия ред, пак щях да съм само зрител като всички останали. Това не ми допадаше особено, но щях да го преглътна. Вратата се отвори и Хари Бош въведе главната ни свидетелка. Сара Ан Глисън ни бе казала, че няма нито една рокля и не иска да си купува само за да даде показания. Носеше черни дънки и лилава копринена блуза. Изглеждаше красива и уверена. Нямахме нужда от рокля.