Гай-джин (Част III)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част III)». Краткое содержание книги:
Какво да правя?“
Анжелик видя отражението си, вперило поглед в нея. Не се харесваше толкова разголена и сведе поглед. Видя, че върти пръстена насам-натам, както правеше Андре с неговия. Пръстенът на Малкълм беше златен, тежък. Гербът на Струанови бе изгравиран отгоре: шотландският лъв, преплетен с китайския дракон. „Това символ на доброто и злото ли е?“ — запита се тя и внезапно потръпна.
За да отклони вниманието си, започна енергично да четка косата си, но и това не помогна. Мрачните мисли я връхлетяха отново, все по-бързо и по-бързо… и мисълта за него.
Тя почувства, че й призлява, и притисна с ръце слепоочията си.
— Недей… Бъди силна… Бъди силна, ти си сама, трябва… — Стоновете й спряха, тъй като нова мисъл заличи предишните. „Но ти не си сама — рече Анжелик на глас. — Вече сте двамата с Малкълм и той се нуждае от теб… Двама сте, ти и Малкълм, той се нуждае от теб, Малкълм ти е съпруг…“
Тази представа завладя съзнанието й, изпълни го и в този миг Анжелик го чу как радостно й вика от долния етаж:
— Анжел, побързай, време е да тръгваме… побързай!
Тя бавно отиде и коленичи пред малката Дева Мария и изля цялата си душа: „Пресвета Майко, прости на мен — грешницата. Прегреших страшно и те моля за прошка. Прегреших сериозно и живея в постоянна лъжа, но се кълна да бъда най-добрата съпруга, защото обичам този мъж с цялото си сърце, както обичам Теб…“
— Колко ми е приятно, че те виждам, Райко-чан — каза Мейкин с усмивка и коленичи срещу нея. — Не съм те виждала толкова отдавна. — Тя беше мама-сан на къщата на Глицинията и на Койко, двете се намираха в най-недостъпните покои на Райко.
— Да, благодаря ти, чест е за мен — отвърна Райко. Беше й приятно да посрещне старата си приятелка, макар да бе малко изненадана, че Мейкин с такава готовност се отзова на поканата й за обсъждане на делата им. — Моля, почерпи се, змиорката е изключително крехка. Саке или от коняка на гай-джин?
— Първо саке, моля. — Мейкин го пое от една вежлива прислужница. „Работите й сигурно вървят добре“ — помисли си тя, забелязала скъпите украшения в тази уединена, надеждна къща зад зидовете на Трите шарана.
— Времената са трудни, но за щастие гай-джин почти нямат представа за стойността на парите и макар да са толкова отвратителни, жътвата е богата, а разходите за гореща вода, чисти кърпи и парфюми незначителни. — Двете жени се засмяха. Гледаха се и се изчакваха.
Мейкин опита суши. Бе изключително вкусно — и тя започна да поглъща огромни за такава дребна жена количества. Пътното й кимоно умишлено бе повече от скромно. Всеки щеше да я вземе за съпруга на дребен търговец, а не за една от най-богатите мама-сан в Йедо, собственичка на най-скъпата в града Къща за удоволствия в най-голямата Йошивара в страната — напълно възстановена неотдавна и подновена след миналогодишния пожар; мама-сан на десет от най-надарените гейши, двайсет от най-прекрасните куртизанки, а също и собственичка по договор на Койко Лилията. Тя огледа потайната светая светих на Райко, отредена за по-особени случаи, възхити се на неповторимите коприни, възглавници и татами, побъбри, докато ядеше, чудейки се каква ли е причината да я поканят.
Когато привършиха с храната, Райко отпрати прислужничките и наля две чаши от най-добрия си коняк.
— За здраве и за пари!
— За пари и за здраве! — Досега Мейкин не бе опитвала такова първокачествено питие. — Гай-джин си имат своите добри страни.
— В областта на вината и силните напитки да, но хич ги няма в надареностите им — заяви Райко дълбокомислено. — Моля те, позволи ми да ти подаря една бутилка. Един от клиентите ми е фурансу.
— Благодаря ти. Радвам се, че работите ти вървят толкова добре, Райко-чан.
— Можеше да е и по-добре.
— А Хиноде? — попита Мейкин; по договор тя получаваше половината от цената й. Когато Хиноде я посети за пръв път, тя бе настанила момичето при една братовчедка, мама-сан в друга нейна къща. По-късно случайно бе чула за особената и крайно необикновена молба на Райко за специален вид момиче. Лесно се споразумяха — Райко беше нейна стара приятелка, знаеха се от години и се доверяваха една на друга още от времето, когато заедно бяха мейко, а после и куртизанки. — Уговорката продължава ли да е задоволителна?
— Имам още една вноска за теб, макар че мъжът се бави.
Мейкин се засмя.
— Не се учудвам. Много те бива да се пазариш. — Тя се поклони с благодарност.
— Той обещава по-голяма сума след няколко дни. Може би още един чифт обици.
— О! — Мейкин с печалба за себе си се бе отървала от предишната си съдружничка. — Това излезе доста сносна сделка. — Плащането на клиента по договора на Хиноде бе повече от достатъчно да покрие всички разходи най-малко за една година. — Как е тя?