Изпепелена
- Автор: Каст Филис Кристина
- Серия: Училище за вампири #7
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изпепелена». Краткое содержание книги:
Добре дошли в света на Стиви Рей, която е готова на всяка цена да помогне на застрашената млада Висша жрица. Най-добрата приятелка на Зоуи обаче си има своите проблеми, които са не по-малко сериозни. Червените новаци вече са неконтролируеми, а нейното така наречено гадже – Далас, е сладко, но прекалено любопитно. Истината е, че Стиви Рей крие тайна, която навярно е ключът за завръщането на Зоуи, но също така заплашва да разтърси нейния свят.
В средата на цялата тази каша е Афродита – бивш новак, истинска кучка (с което се гордее) и надарена (ако изобщо това минава за дарба) със способността да предсказва бъдещето. Но сега, изглежда, Никс е решила да говори директно чрез нея, независимо дали Афродита иска или не.
Три момичета, които си играят с огъня. Ако не внимават, всички останали хора и вампири ще бъдат изпепелени.
- Разбрах. Имам само един шанс. Готова съм.
Сгиат докосна ръката на своя бранител. Беше като ласка, но предизвика бурна реакция в тялото му. Спря се точно преди да нанесе поредния удар. Погледът му остана върху Старк, но с дрезгав глас попита:
- Мо бапн ри? Кралице моя?
Повикай го обратно. Пророчицата трябва да говори е него.
ДВАЙСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА
Старк
Очите на Сеорас се затвориха, сякаш тези думи го нараниха, но когато ги отвори, каза просто:
- Добре, жено, както искаш. - После постави свободната си ръка на челото на Старк. Чуй ме, момче, трябва да се върнеш.
Старк залитна назад, инстинктивно вдигайки меча си, така че случайността и рефлексите му бяха тези, които отклониха смъртоносния удар на Другия, който беше самият той и все пак не напълно.
- Защо го правиш? - извика Старк.
- Казах ти вече. Единственият начин да минеш оттук е да ме победиш, а аз не искам да умирам.
Двамата воини се въртяха в кръг бавно и внимателно.
- За какво, по дяволите, говориш? Ти си аз. Ако аз мога да вляза вътре, как така ще умираш?
- Аз съм част от теб. Онази, не много добрата част. Или пък ти си част от мен. Добрата ми половина. И дори ми е гадно да го казвам. Не се дръж като шибан глупак. Не е като да не знаеш за мен. Спомни си, преди да се вречеш на онази добродушна кучка. С теб се знаем много добре.
Старк се загледа в червеното на очите и суровото изражение на лицето пред него. Усмивката я имаше, но напе-реността му беше станала жестока и правеше чертите му близки и чужди едновременно.
- Ти си лошото в мен.
- Лошо? Зависи на коя страна си, нали така? А от тази страна, на която съм аз в момента, хич не ми изглежда да
съм много ЛОШ - засмя се Другият. - Лош е дума, която изобщо не може да опише целия ми потенциал. Лошото е лукс. Светът ми е изпълнен с неща, които са отвъд въображението ти.
Старк започна да клати глава в желанието си да отрече това, което чува, и концентрацията му пропадна. Другият нападна отново и успя да го рани повторно по ръката.
Старк вдигна меча си, изненадан, че не усеща болка.
- Не боли много, нали? Засега поне. Така е, защото мечът ми е прекадено остър, за да причинява болка. Но погледни, ти кървиш. Сериозно. Скоро няма да можеш да вдигнеш този меч изобщо. И тогава ще бъде свършено с теб. Ще ме лишиш от себе си веднъж завинаги. Или може би ще си поиграем. Какво ще кажеш да те одера жив, да те кълцам парче по парче, докато не се строполиш в краката ми като окървавена плячка?
С периферното си зрение Старк успя да види топлината, която се отделяше от двете му кървави рани, нанесени от Другия. Той беше прав. Скоро всичко щеше да приключи.
Трябваше да се бие. И то сега. Ако още веднъж се поколебаеше и продължеше само да се защитава, определено щеше да умре. „
Инстинктивно Старк тръгна напред, нападайки огледалното си изображение, но той с лекота успя да блокира всяка атака. А после като кобра нападна отново, промушвайки меча си през защитата на Старк, и нанесе удар по бедрото му.
- Не можеш да ме победиш. Знам всичките ти движения. Аз съм всичко, което ти не си. Тази тъпотия с добротата те е направила слаб. Затова и не можеш да защитиш Зоуи.
Любовта те е направила слаб. ^
- Не! Любовта ми към Зоуи е най-доброто, което съм
имал в живота си.
Е, поне знаеш, че ще е и последното, можеш да си... Старк се върна в тялото си. Отвори очи и видя Сеорас надвесен над него.
- Не! Трябва да се върна! - извика той. Чувстваше сякаш тялото му гори. Болката беше неописуема. Първият му инстинкт бе да се размърда.
- Не, момко, не трябва да се движиш каза Сеорас.
Дишаше накъсано и полагаше невероятни усилия да остане неподвижен.
- Върнете ме обратно - настоя той. Трябва да се върна обратно.
-Старк, слушай ме. - Афродита се надвеси над него. - Ключът е в Хийт. Трябва да откриеш него, преди да намериш Зоуи. Кажи му да се оттегли. Той трябва да остави Зоуи, иначе тя никога няма да се върне тук.
- Какво? Афродита?
Тя хвана ръката му и се надвеси плътно над него. Той успя да види ясно кървавите й очи и го удари прозрението, че е имала видение.
- Повярвай ми. Намери Хийт. Той трябва да си тръгне. Ако не го направиш, няма кой да спре Неферет и Калона. Това ще е краят за всички нас.
Ако ще се връща, трябва да го направи сега - каза Сеорас.
- Върни го - каза Сгиат.
Ярките цветове около Старк започнаха да посивяват и той започна да се връща обратно.