Смърт във Виена
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #4
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Прочая религиозная литература
Электронная книга - «Смърт във Виена». Краткое содержание книги:
— Мъдър ход, Конрад.
— И аз сметнах, че ще се съгласите. Имам няколко документа, които трябва да подпишете. Помислих си, че ще е най-добре да започнем този процес сега, отколкото да чакаме последния момент.
— Какви документи?
— Моят адвокат ще ви обясни по-добре от мен. Ако ви устройва, бих искал да дойда във Виена, за да се срещнем. Няма да отнеме повече от няколко минути.
— Какво ще кажете за петък?
— Петък е добре, стига да е в късния следобед. Имам среща сутринта, която не мога да отложа.
— Да кажем, в четири часа?
— В пет би било по-добре за мен, хер Фогел.
— Добре, петък, в пет часа.
— Довиждане дотогава.
— Конрад?
— Да, хер Фогел?
— Този адвокат… кажи ми името му, моля те.
— Оскар Ланге, хер Фогел. Той е много способен мъж. Използвал съм го многократно в миналото.
— Предполагам, че е човек, който разбира значението на думата „дискретност“?
— Дискретен е най-малкото, което може да се каже за него. В добри ръце сте.
— Дочуване, Конрад.
Старецът затвори телефона и погледна към Халдер.
— Ще доведе някого със себе си?
Бавно кимване.
— Преди винаги е идвал сам. Защо изведнъж ще си води помощник?
— Хер Бекер е на прага да получи сто милиона долара, Клаус. Ако има човек на света, на когото мога да вярвам, то това е гномът от Цюрих.
Бодигардът се отправи към вратата.
— Клаус?
— Да, хер Фогел?
— Може би си прав. Обади се на някои от нашите приятели в Цюрих. Виж дали са чували за адвокат на име Оскар Ланге.
Час по-късно запис на телефонния разговор на Бекер бе изпратен чрез сигурен канал от цюрихския офис на „Бекер и Пул“ в тайната квартира в Мюнхен. Прослушаха го веднъж, после още веднъж, сетне трети път. Ейдриън Картър не хареса чутото.
— Разбираш ли, че щом затвори телефона, Радек веднага ще позвъни в Цюрих, за да провери Оскар Ланге? Надявам се, осъзнаваш това.
Шамрон изглеждаше разочарован от американеца.
— Какво си мислиш, Ейдриън? Че никога преди не сме правили това? Че сме деца, които трябва да бъдат напътствани?
Картър запали лулата си и изпусна кълбо дим, изчаквайки.
— Чувал ли си думата sayan? — попита Шамрон. Или sayanim?
Картър кимна, с лула между зъбите.
— Вашите доброволни помощници — отвърна той. — Хотелските служители, които ви дават стаи, без да ви регистрират. Агентите, отдаващи коли под наем, които ви предоставят автомобили, неможещи да бъдат проследени. Лекарите, които лекуват вашите агенти, когато раните им могат да предизвикат неудобни въпроси. Банкерите, които ви отпускат спешни заеми.
Шамрон кимна утвърдително.
— Ние сме малка разузнавателна служба, всичко на всичко хиляда и двеста щатни служители. Не можем да реализираме това, което вършим, без помощта на sayanim. Те са едно от малките предимства на диаспората, моята частна армия от доброволни помощници.
— А Оскар Ланге?
— Той е цюрихски адвокат по данъчни и наследствени дела. По случайност е и евреин. Това е нещо, което той не афишира в Цюрих. Преди няколко години заведох Оскар на вечеря в едно тихо ресторантче край езерото и го прибавих към списъка на моите помощници. Миналата седмица го помолих за услуга. Поисках да заема паспорта и офиса му, а той да изчезне за две седмици. Когато му казах защо, с ентусиазъм се съгласи да помогне. Всъщност искаше лично да отиде във Виена и да съдейства за залавянето на Радек.
— Надявам се, че е на сигурно място.
— Бъди спокоен, Ейдриън. В този момент той е в тайна квартира в Йерусалим.
Шамрон посегна към касетофона, натисна „Пренавиване“, „Стоп“, после „Старт“.
— Какво ще кажете за петък?
— Петък е добре, стига да е в късния следобед. Имам среща сутринта, която не мога да отложа.
— Да кажем, в четири часа?
— В пет би било по-добре за мен, хер Фогел.
— Добре, петък, в пет часа.
„Стоп“.
Моше Ривлин напусна тайната квартира на следващата сутрин и се върна в Израел с полет на „Ел Ал“ заедно с охранител от Службата на съседната седалка. Габриел остана до седем вечерта в четвъртък, когато един микробус „Фолксваген“ с два чифта ски на покрива спря от задната страна на квартирата и изсвири два пъти с клаксона. Той мушна беретата си под колана на панталона. Картър му пожела успех, Шамрон го целуна по бузата и го изпрати до вратата.