Смърт във Виена
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #4
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Прочая религиозная литература
Электронная книга - «Смърт във Виена». Краткое содержание книги:
Телефонът в джоба на мушамата му тихо завибрира. Той бавно го вдигна до ухото си и чу гласа на Шамрон. Пусна го обратно в джоба си и постоя за миг, взрян в светлините на фаровете, плуващи към него през тъмната австрийска равнина.
„Какво ще му кажеш, когато го видиш?“ — беше го попитала Киара.
„Истината — помисли си Габриел сега. — Ще му кажа истината“.
И тръгна в мрака надолу по тесните каменни улици на старинния град.
35. Виена
Узи Навот знаеше някои неща за обискирането. Клаус Халдер бе много добър в работата си. Той започна с яката на ризата на Навот и свърши с маншетите на панталоните му, марка „Армани“. След това насочи вниманието си към дипломатическото куфарче. Работеше бавно — като човек, който разполага с цялото време на света, и с монашеско търпение към детайла. Когато най-накрая приключи с претърсването, Халдер грижливо подреди съдържанието му и затвори закопчалките.
— Хер Фогел ще ви приеме сега — каза той. — Моля, последвайте ме.
Те извървяха целия централен коридор, после минаха през чифт двукрили врати и влязоха в гостната. Ерих Радек, в сако рибена кост и червеникавокафява вратовръзка, седеше близо до камината. Той поздрави гостите си, като кимна с издължената си глава, но не направи опит да се изправи. Радек, заключи Навот, беше човек, свикнал да приема гостите си седнал.
Бодигардът се измъкна тихо от стаята и затвори вратите след себе си. Усмихнат, Бекер пристъпи и се здрависа с Радек. Навот не искаше да докосва убиеца, но при дадените обстоятелства нямаше избор. Подадената ръка беше студена и суха, ръкостискането — уверено и без треперене. Беше изпитателно ръкуване. Навот почувства, че е издържал теста.
Радек щракна с пръсти към празните столове, след това ръката му се върна към питието, поставено на страничната облегалка на креслото му. Той започна да го върти насам-натам, две завъртания надясно, две завъртания наляво. Нещо, свързано с това движение, предизвика отделяне на киселини в стомаха на Узи.
— Чух много хубави неща за работата ви, хер Ланге — каза внезапно Радек. — Имате чудесна репутация сред вашите колеги в Цюрих.
— Пълни лъжи, уверявам ви, хер Фогел.
— Много сте скромен. — Старецът завъртя питието си. — Преди няколко години сте свършили една работа за мой приятел, джентълмен на име Хелмут Шнайдер.
„А, опитваш се да ме вкараш в капан“ — помисли си Навот. Беше се подготвил за подобен номер. Истинският Оскар Ланге бе предоставил списък на клиентите си през последните десет години, за да може Навот да го запомни. Името Хелмут Шнайдер не фигурираше в него.
— През последните години съм обслужил доста клиенти, но се опасявам, че името Шнайдер не е сред тях. Може би вашият приятел ме е объркал с някой друг.
Навот сведе очи, отвори закопчалките на своето дипломатическо куфарче и повдигна капака. Когато отново вдигна поглед, сините очи на Радек бяха приковани върху него, а питието му се въртеше върху облегалката на креслото. В тези очи имаше плашеща неподвижност. Сякаш бе изучаван от портрет.
— Може би сте прав. — Помирителният тон на стареца не съответстваше на изражението му. — Конрад каза, че ви трябва подписът ми върху някои документи относно ликвидацията на авоарите в сметката.
— Да, така е.
Навот извади една папка от куфарчето си, а него сложи на пода в краката си. Радек проследи с очи движението на куфарчето, после отново се взря в лицето на Навот. Той отвори папката и погледна нагоре. Тъкмо отвори уста да заговори, когато бе прекъснат от иззвъняването на телефона. Остър електронен звън, който за чувствителния слух на израелеца прозвуча като писък в гробище.
Радек не помръдна. Навот погледна към бюрото в стил бидермайер и телефонът повторно иззвъня. Тъкмо започна да звъни за трети път, когато внезапно замлъкна, сякаш му бе запушена устата насред писъка. Узи дочу Халдер да говори от друг апарат в коридора.
— Добър вечер… Не, съжалявам, хер Фогел има среща в момента.
Навот извади първите документи от папката. Сега Радек видимо бе разсеян и погледът му бе отнесен. Беше се заслушал в гласа на бодигарда си. Узи се наведе леко напред на стола си и подаде листа под такъв ъгъл, че Радек да може да го види.