Смърт във Виена
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #4
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Прочая религиозная литература
Электронная книга - «Смърт във Виена». Краткое содержание книги:
Габриел направи чай. Картър откопча палтото си и тръгна замислено да обиколи апартамента. Той прекара дълго време пред картите. Вярваше в тях. Картите никога не лъжеха. Те никога не ти казваха онова, което смятаха, че искаш да чуеш.
— Харесва ми това, което сте направили с това място, хер Хелер. — Картър най-сетне свали палтото си. — Неомодернистична мръсотия. И миризмата. Сигурен съм, че ми е позната. Ако не се лъжа, идва от Винервалд, който е на една пряка оттук.
Габриел му подаде чаша чай, от чийто ръб още висеше връвчицата на пакетчето.
— Защо си тук, Ейдриън?
— Помислих си, че бих могъл да прескоча дотук и да видя дали не мога да помогна.
— Глупости.
Картър отстрани една троха от дивана и тежко се отпусна, подобно на търговец в края на дълго и безполезно пътуване.
— Честно да си кажа, тук съм по заповед на шефа. Изглежда, го е обхванала сериозна предоперативна треска. Струва му се, че двамата седим на един клон, а вие, момчета, държите триона. Той иска и Управлението да бъде включено.
— Което ще рече?
— Иска да знае плана на играта.
— Ти го знаеш, Ейдриън. Изложих го пред теб още във Вирджиния. Той не е променен.
— Знам плана само в общи линии — отговори Картър. — Сега бих искал да се запозная с детайлите.
— Искаш да кажеш, че твоят директор желае да прегледа плана и да го разпише?
— Нещо такова. Иска също да стоя на страничната линия с Ари, когато той се задвижи.
— А ако му кажем да върви по дяволите?
— Бих предположил, че има петдесет процента вероятност някой да подшушне предупреждение в ухото на Ерих Радек и вие ще го изпуснете. Играй честно с директора ми, Габриел. Това е единственият начин да докопаш Радек.
— Готови сме да действаме, Ейдриън. Сега не е време за полезни съвети от седмия етаж.
Шамрон седна до Картър.
— Ако твоят директор има капка ум в главата си, ще стои колкото се може по-настрани от това.
— Опитах се да му го обясня — не точно с тези думи, но с близки до тях. Той обича да се мисли за нещо като действен и авторитарен тип. Винаги в час с това, което се случва в компанията. Опитва се да ръководи Управлението по същия начин. Както ти е известно, той е и приятел на президента. Ако се опълчиш срещу него, ще позвъни в Белия дом и всичко ще приключи.
Габриел погледна към Ари, който стисна зъби и кимна. Картър получи исканите сведения. Шамрон остана седнал няколко минути, но скоро се изправи и закрачи из стаята подобно на главен готвач, чиито тайни рецепти са били предоставени на конкурент от другия край на улицата. Когато всичко приключи, американецът дълго пали лулата си.
— На мен ми се струва, господа, че сте готови — каза той. — Какво чакате? Ако бях на ваше място, щях да задействам плана, преди моят деен директор да реши, че иска да участва в отвличащия екип.
Габриел се съгласи, вдигна телефона и набра Узи Навот в Цюрих.
33. Виена • Мюнхен
Клаус Халдер почука тихо на вратата на кабинета. Гласът отвътре му разреши да влезе. Той отвори вратата и видя стареца да седи в полумрака, с вперени в примигващия екран на телевизора очи: митинг на Мецлер този следобед в Грац, благоговеещи тълпи, разговори, въртящи се вече около състава на кабинета му. Старият мъж изключи телевизора и обърна сините си очи към бодигарда. Халдер погледна към телефона. Зелената светлина примигваше.
— Кой е?
— Хер Бекер се обажда от Цюрих.
Старецът вдигна слушалката.
— Добър вечер, Конрад.
— Добър вечер, хер Фогел. Съжалявам, че ви безпокоя толкова късно, но се опасявам, че въпросът не търпи отлагане.
— Има ли някакъв проблем?
— О, не, тъкмо обратното. Имайки предвид последните новини от Виена, реших да ускоря подготовката и да действам, сякаш победата на Петер Мецлер е свършен факт.